1. Когато бях малък не мигах. Видях, че другите деца го правят и аз започнах насила да го правя. И така, до ден днешен.2. Когато режа лук, не плача. Освен, ако преди това не съм създал емоционална връзка с лука.3. Когато бях малък, мислех, че ако купуваш нещо от магазин и дадеш по-малко от исканата сума, магазинерът ти връща рестото.4. Много обичам low level български сладки. От тези, опаковани само в найлонче, без никакви надписи. Сериозно.
Ето го и театралния свят на Васил Читанов:
Сега, като се замисля, искам и аз да участвам във версия на „Арт“. Какво говоря, от много време го искам.
Кое е представлението, на което най-много си плакал?
На което най-много съм плакал? Не знам дали съм плакал, но „Танцът Делхи“, реж. Галин Стоев, Народен Театър „Иван Вазов“, много ме развълнува и направо ме утеши в един много тежък за мен момент. Беше като приятел, който много добре те разбира!
Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?
„Психоза 4:48“, реж. Деси Шпатова, ТР „Сфумато“. И сега като си спомня „Lili Handel“, първият пърформанс на Иво Димчев, който гледах. Бях още студент в „НАТФИЗ“ и тогава, за пръв път осъзнах, че на театъра може да се гледа по мноооого различен начин, от този, който ми преподаваха. Беше повратен момент за мен.
„Психоза 4:48“ също беше с Иво Димчев и Снежина Петрова и беше невероятно представление! Като че ли, вече не се правят такива неща, или моят критерий много се е променил, не знам. Но, това представление беше смело, самобитно, със собствена си логика, в която или влизаш, или не, от теб зависи, то не се опитва да се нагажда към теб, то е това, което е. И те помита по този начин.
Кое е представлението, което гледа последно?
„Юдина Ела“, реж. Юрий Дачев, Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“. Прекрасните ми колеги от театъра.
Трагедия, комедия или…?
Cyberpunk!
Имаш ли любима реплика от пиеса?
„И като ми паднеш там, на пода, ни жив, ни умрял…да те питам, а какъв приятел си ми ти!? Дето, ей толкова не ме поставяш над другите!“
Познайте от къде е!
Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?
Не. Самото представление е ритуал.
Коя роля винаги си мечтал да изиграеш?
Оооо, Трепльов от „Чайка“. Може би е банален избор, но винаги страшно много съм се relate-вал с него!
С кого от световноизвестните артисти би искал да работиш на сцената?
Аз вече работя с артисти на световно ниво. Крис Шарков, Младен Алексиев са едни от режисьорите, които заслужават по-голяма публичност. Радвам се, че не само работя с тях, но и сме много добри приятели. Иначе, бих искал да направя колаборация с The Voidz или направо с Julian Casablancas!
Kaкво репетираш/снимаш в момента?
В момента просто си почивам. Последните два месеца бяха доста напрегнати, с две премиери и турне в Армения.
Купих си Playstation 5 и сега мисля да се отдам на другата ми огромна страст – правене на световни гейминг рекорди! Ако бих могъл да се изрекламирам сам, посетете канала ми в youtube: edgarector!
Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?
С риск да прозвуча нескромно, понеже участвам в тях, бих ви поканил на
„Серотонин“, реж. Крис Шарков, Театър „Азарян“ и
„Илюзии“, реж. Младен Алексиев, пак там,
също бих ви насърчил да гледате „План Б“, реж. Михаил Милчев, City Mark Art Center.
Гледайте Васил Читанов в РДТ-Смолян в следните представления „Ще те накарам да се влюбиш“, реж. Адриан Петров, „Дванайсета нощ… или как желаем“, реж. Делян Илиев, „Калуня-Каля“, реж. Благой Бойчев и др., както и в София в Театър „Азарян“ в „Серотонин“, реж. Крис Шарков и в „Илюзии“, реж. Младен Алексиев.
Да снима и играе в още много български и чуждестранни филми и спектакли! Ура, момче!
