Изцяло отдадена на кукления театър, Ралица Стоянова e първата куклена актриса, номинирана за Наградата за полет в изкуството „Стоян Камбарев” 2017. За тази номинация е забелязана заради майсторското си кукловодене и таланта си да пее, да танцува и да се преобразява в различни и ярки характерни роли. Родена в семейство на артисти, където още от малка се заразява от магията на сцената, по-късно завършва актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ.
Освен в театрите в Пазарджик и Видин, Ралица е част и от представлението „Гилгамеш“, спектакъл на Елена Панайотова, който на 25-ти юни ще можем да видим в ДНК. Ралица се занимава също и с дублаж на филми, а получава и наградата “Сивина” за млад актьор.
- Къде те намираме в момента?
Вкъщи, в леглото, пия чай, лежа, лаптоп в краката, котка до главата, тиха джаз музика и слънчево време. Пълна идилия.
- Какво за теб е театърът?
Любов. Страст. Мисия. Терапия. Емоционална храна за душата. Дом. Котката ми. Глътка живителен въздух.
- Как влезе той в живота ти?
Още от корема на майка ми, която е била бременна с мен и 2-ри курс студентка в НАТФИЗ. Оттам се започнаха турнета, представления, актьори вкъщи, които после даже и идваха в детската градина и училище. Израснах в света на актьора зад кулисите! И този свят беше моята магия, все докато един ден не се случи да застана и аз на самата сцена! И да играя! От този ден нататък знаех, че не искам да правя нищо друго освен Театър!
- Колко често ходиш на театър?
От едно до шест – десет.
- Кое е представлението, на което най-много си се смял?
„Старицата от Калкута“, „Едно малко радио“ – моноспектакъл на Мая Новоселска, моноспектаклите на Камен Донев и на Мариус Куркински.
- Кое е представлението, на което най-много си плакал?
„Хъшове“ на Александър Морфов, „Страх“ на Веселка Кунчева и още много. Често си поплаквам. Във всяко представление откривам поне по едно изречение, което лично ме жегва.
- Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?
Представленията, в които участвам, защото именно те разтърсват реалния ми свят, показвайки ми колко е богата нашата душа. Всяка роля е различна, всеки персонаж ме учи на нещо и ме обогатява. Разтърсена съм от всякъде!
- Кое е представлението, което гледа последно?
“Танцът Делхи“.
- Трагедия, комедия или…?
Куклен театър.
- Имаш ли любима реплика от пиеса?
„Боя се да разкрия чувствата си. Мисля че, ако допусна хората по-близо до себе си те биха могли да разкрият истинския ми характер и чрез техните маневри и клюки да изгубя своята Легенда. Сега тя е всичко за мен. Не бих я продала за живот, щастие или за когото и да е!“- Грета Гарбо
- Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?
Пия три глътки и половина сок от изстискан плод на дървото хала ака пухала, танцувам известния индиански танц на слънцето пред театъра, правя три кълбета и съм готова. Действа безотказно. (смее се)
- Коя роля винаги си мечтал да изиграеш?
Хамлет.
- С кой от световноизвестните артисти би искал да работиш на сцената?
Бих искала да играя на една сцена с баща си – Георги Стоянов. Това е една от най-големите ми мечти, която се надявам да се осъществи!
- Коя е любимата ти роля в живота?
На силна жена. Не ми е от най-любимите.
- Класическа или съвременна драматургия?
Предпочитам класиката, но това не отхвърля другото.
- Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?
„Гилгамеш “ на Елена Панайотова, „Храбрият оловен войник“ на Владислава Джамбазова и „Всичко на масата“ – моноспектакъл на Васил Дуев и режисьор Ана Батева.
