Пламен Манасиев е роден на 12 април 1964г. в Бургас. През 1983 г. завършва Английска езикова гимназия „Гео Милев“, а през 1990 г. – ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Николай Люцканов. От завършването си играе в театър „София“. Освен в театъра, чаровният актьор има множество роли в киното и телевизията, а от 1992г. до днес гласът му чувате почи от всяка реклама, сериал или филм. Ето какво ни разказа за всичко това един от най-пленителните български актьори…
Как влезе театърът в живота ти?
По-скоро аз влязох в живота на театъра. Като ученик гледах едно представление на детско театрално студио, което страшно много ми хареса. Реших просто от любопитство да опитам. Без никаква идея да кандидатствам във ВИТИЗ. Но нещата се задълбочиха и всъщност хобито и мечтата ми се превърнаха в професия, за което безкрайно благодаря на съдбата…
Кое е представлението, което най-много ти е въздействало?
Може би отговорът на първия въпрос донякъде се отнася и за втория… Какво по-голямо въздействие от това едно представление да те накара да се занимаваш с тази трудна професия цял живот…
А иначе, никога няма да забравя спектакъла „Звезди на утринното небе“ в театъра на Лев Додин.
Колко често ходиш на театър?
Напоследък рядко ходя на театър, честно казано. И не защото няма какво да се гледа или защото съм изгубил интерес. По-скоро ми напомня един стар виц за гинеколог. Когато много дълго време се занимаваш с нещо, понякога има нужда да се отдръпнеш малко. Нещо като засилване преди нов полет.
Трагедия, комедия или…?
Вече дори жанровете са доста смесени, в което няма нищо лошо… Може би по-скоро комедия, но аз никога не съм се ограничавал… Все още съм любопитен към всичко интересно.
Имаш ли любима реплика от пиеса/спектакъл?
Да. От „Развратникът“ на Ерик Еманюел Шмит: „Обичам умните хора!“
Имаш ли ритуал за късмет преди премиера?
Нищо особено не правя. Ритуално се притеснявам. Явно това не се лекува с годините.
Има ли малки и големи роли?
Разбира се, че има… Като обем… Аз обикновено деля ролите според предизвикателството – на интересни и малко по-малко интересни.
Коя е любимата ти роля в живота?
Аааа, достатъчно са ми ролите в театъра и не само там, за да си позволя лукса да играя роли и в живота. В живота съм си такъв, какъвто съм се оформил през последните 51 години – добър и лош, усмихнат и тъжен, любопитстващ и какво ли още не…
Какво за теб е театърът?
Страшно е трудно да отговоря на този въпрос без клишета, но театърът е нещото , в което живея и което живее в мен… Нещото, без което няма как да си представя съществуването си.
Три постановки, които нашите читатели да не пропуснат?
Ненавиждам да давам съвети на другите. В театъра трябва да се гледа всичко. След това всеки има право на своя избор и вкус. А и не бих обидил колегите си като избера само три заглавия. Ходете на театър!
