Петър Петров, актьор. Родом от Благоевград. По-известен като Перо (прякорът му идва от пиесата „Черна дупка“ и името на един от героите, в когото той се превъплъщава). Завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. Иван Добчев (випуск 2019г.) Да, и той е учил четири години с Мария Бакалова. В момента учи магистратура “История и съвременност на Философията” в Софийски университет. Има артистични изяви още от гимназията.
Той е един от най-обещаващите млади български актьори. Притежава изключителен заряд и визия. Изглежда непримирим, упорит и работлив. С една дума – бунтар. Фен на футбола, бойните изкуства и вълнуващ се от нещо още по-интересно за същността му – християнството.
Играе на различни сцени. Може да го гледате например в Нов театър-НДК, Театър „Възраждане“, Творческа къща „Grozarde“ и скоро в Yalta Art Room.
Първата му главна роля в киното е във филма „Екшън“ (2020), реж. Радослав Илиев. Снимал е и друг път, но в по-малки роли.
Ето го и театралния свят на Петър Петров:
Къде те намираме в момента?
У дома, пред лаптопа, в компанията на две… котки!
Какво за теб е театърът?
Театърът е институция, която удържа представата за човешкото в най-висшата му форма и осъжда безкомпромисно всеки дефицит на човешката природа. Той има образователна роля и то в отношение към съвършеното. Всеки, който иска да бъде част от него, трябва да се стреми към най-висшата форма на своето съществуване и „нищо човешко да не му бъде чуждо“
… с две думи – трудна работа.
Колко често ходиш на театър?
Колкото се може по-често, когато се подготвям за представление. Така знам какво търся и какво мога да си открадна…
Кое е представлението, на което най-много си се смял?
Последно се смях много на „Кокошка“ в ТР „Сфумато“ и „Пиано на луната“ в Ателие 313.
Кое е представлението, на което най-много си плакал?
Поплаках си преди няколко дни на „Синът“ в Народния театър.
Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?
Такова нещо не съм гледал. Обаче романът „Братя Карамазови“ ми разказа играта и представлението беше много добро.
Кое е представлението, което гледа последно?
„Синът“ на Диана Добрева.
Трагедия, комедия или…?
Фарс.
Имаш ли любима реплика от пиеса?
„Мисли, мой мозък!“ – Хамлет.
Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?
Боря се със стреса. Гледам да направя всичко възможно, за да съм в добро настроение преди да изляза на сцената. Мога да се затворя някъде на тъмно, да се надъхам, ако имам нужда. Понякога си пускам „музиката на персонажа“ или правя лицеви опори и клякания. Зависи от стреса.
Коя роля винаги си мечтал да изиграеш?
Джакомо Казанова.
С кого от световноизвестните артисти би искал да работиш на сцената?
Даниел Дей Луис.
Kaкво репетираш/снимаш в момента?
„Морфин“ от Михаил Булгаков с реж. Кристина Беломорска. Представлението ще има премиера в края на м. февруари в Yalta Art Room.
Защо публиката трябва да го гледа?
Защото казусът в представлението е адски актуален, защото се поставя за първи път в България, заради Булгаков, заради темите за опиатите, зависимостта, въздържанието, любовта, нейната липса, отговорността, уязвимостта и смъртта.
Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?
„Бурята“ на Робърт Уилсън;
“Пиано на луната“ на Петър Пашов;
„Синът“ и „Бащата“ на Диана Добрева;
„Морфин“ на Кристина Беломорска.
Гледайте Петър Петров-Перо в „Късметлията с ръждивия револвер“ с реж. Ева Данаилова, „Вуйчо Ваньо“ с реж. Мартина Георгиева, „Сладка смърт“ с реж. Димитър Илиев и много скоро в „Морфин“ от М. Булгаков в Yalta Art Room с реж. Кристина Беломорска.
На добър час!
*Фотографи са: Асен Танев; Георги Сиркатов и Мартина Георгиева.
