На театър с Надя Керанова

0
0
фотограф: Стефани Райчева

Надя Керанова завършва Актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ в класа на проф. Снежина Танковска. Веднага след това се захваща с магистратура “Театрално изкуство и общество” в НБУ, а в момента следва докторантура, отново в НАТФИЗ. Стипендиант е в програмата “С усилия към звездите”, преподава актьорство на деца и възрастни и има зад себе си редица участия в български и международни театрални и кино проекти. 

Всъщност нищо от това няма да ви даде дори бегла представа за нейната личност, макар и да звучи като доста впечатляващо академично CV. Ние предпочитаме да оставим сухата автобиография настрана. 

фотограф: Костадин Кръстев – Коко

Това, което наистина трябва да знаете за Надя е, че тя също така е завършила НГДЕК, учила е Културология в Софийския Университет, увлича се по динамичната стрелба, работила е като професионален модел, потомка е на принцеса Анастасия и на Захари Стоянов; също така е елф, но иска да бъде гангстер, а наскоро е счупила колата си с юмрук. 

Надя мисли повече отколкото трябва, работи повече, отколкото е нормално и никак не обича да дава интервюта, защото обикновено усеща много повече, отколкото може да изкаже. 

Именно затова обича да е на сцената – за да може да ни извлече извън прозата на простосмъртието и да говори за живота, любовта, страстта и смъртта така, както трябва да се говори за тях – с агония и екстаз, със скъсани дрехи и с подобаващото уважение към екзистенциалния апокалипсис. 

Разбира се, вие винаги можете да видите тази нейна страна на доста от столичните театрални сцени. За момента ще се наложи да се задоволите с нейните думи такива, каквито реалността изисква да бъдат – непринудени, откровени в рамките на разумното, и зле прикриващи спонтанната й емоционалност.

. . .

Къде те намираме в момента?
Вкъщи. На пода. До парното.

Какво за теб е театърът?
Не искам да отговарям на този въпрос. Каквото и да кажа, ще звучи претенциозно и клиширано.  Или както гласи една новосъздадена българска сентенция, по-скоро част от нея – „само аз си знам кво ми е.“

Как влезе той в живота ти?
Влюбих се в едно момче. Него, разбира се, го изключиха от училище. Как да не се влюбиш? Та той в новото си училище започна да посещава някакви класове по актьорско. Малко след това една приятелка ми предложи да се запишем на школа и аз реших, че това е идеалната възможност пътищата ни да се пресекат отново и завинаги. Не стана така, разбира се. И както си мислех, че съм толкова безнадеждно влюбена, че няма как да стане по-зле, то взе, че стана. Влюбих се в театъра.

Колко често ходиш на театър?
Колкото мога.

Кое е представлението, на което най-много си се смял?
Ами…. моето чувство за хумор винаги е било обект на подигравки от страна на приятелите ми, доколкото имам такива (ето това например е смешка… предполагам сега разбирате какво имам предвид)… така де – „Ръкомахане в Спокан“ и „Старицата от Калкута“ на Явор Гърдев, „ОООО –  Сънят на Гогол“ на Маргарита Младенова и Иван Добчев.

фотограф: Камен Вълканов

Кое е представлението, на което най-много си плакал?
„Рицар на светия дух“, „Светлото бъдеще на битака“, „Полет над кукувиче гнездо“, „Палата номер 6“. Преди години се съдрах от рев на „NORDOST“.

Има един момент в „Апарт“, в който всеки път рева като куче. За щастие съм с гръб и никой не разбира.

Аз често си плача на представления. Даже и когато не ми харесват. Това също е причина (случаят с горните не е такъв, разбира се).

Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?
Той поначало не е много стабилен. И  пак не мога да кажа само един. Изглежда имам проблем с фаворизирането.

„Крал Лир“ на Явор Гърдев,  „Български разкази“ на Мариус Куркински, „Мъртвешки танц“ на Маргарита Младенова.

Кое е представлението, което гледа последно?
„Аспарух“. Александър Кънев е страшно добър актьор.

Трагедия, комедия или…?
Въпросът не е в това.

Имаш ли любима реплика от пиеса?
„Умей да носиш кръста си и вярвай!“

Имам и още една, която ми е любима, заради начина, по който бе произнесена на сцената. Става въпрос са представлението „Евгени Онегин“ на Римас Туминас. Репликата беше „А счастье было так возможнотак близко…“ Не мога да опиша какво се случи тогава, но тази реплика така ми се е забила в сърцето, че всеки път като си спомня онзи момент, настръхвам. А актрисата, която играе Татяна – Олга Лерман, е невероятна.

Какво правиш преди премиера?
Изпадам в екзистенциална криза.

Иначе загрявам, концентрирам се, слушам музика и разни други неща, които всеки път са различни. Всяко представление създава своите индивидуални и колективни ритуали.

Имаш ли си ритуал?
Ооо, имам си. Всичко си имам. И ритуали, и суеверия…

фотограф: Камен Вълканов

Коя роля винаги си мечтала да изиграеш?
Много са. Ще кажа само две – Лора от Нирвана и Лиза Хохлакова.

С кой от световноизвестните арстисти би искал да работиш на сцена?
Затруднявате ме сериозно вече… сър Антъни Хопкинс, Иън Маккелън, Ал Пачино, Сергей Безруков, Тилда Суинтът (ама тя нали се е отказала от театъра, за съжаление), Кейт Бланшет, Хелън Маккрори и още. Има и много световнонеизвестни, с които искам не по-малко да работя на една сцена.

Коя е любимата ти роля в живота?
Този въпрос не го разбирам.

Класическа или съвременна драматургия?
Да има смисъл.

Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?
„Мишеловката“, ТР Сфумато
„Чайка“, Драматично-куклен театър Пазарджик
Знаете ли, на мен много би ми се искало да видя „Ромео и Жулиета“ на Александър Морфов.

Надя Керанова в "Същия ден", ТР "Сфумато"
Надя Керанова в “Същия ден”, ТР “Сфумато” фотограф: Мериан Николова

Надя Керанова можете да гледате в:

„Бесове“, ТР Сфумато
„Луда трева“, ТР Сфумато
„Малък динамит“, сцена Дерида
„Апарт“, Театър Азарян
„Същия ден“, ТР Сфумато
„Актьори срещу поети“, ТР Сфумато

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here