Той пише музика и целият е музика. Обсебен, центриран в целия си вътрешен хаос. Гъвкав и иновативен. Последните години активно композира музика за театър, което го отвежда и до нашата сцена.
Днес разказваме за композитора и диригент Милен Апостолов. Млад и амбициозен, притежаващ талант, номиниран за ИКАР 2019 в категория Авторска музика. Във второто десетилетие на века музиката му зазвучава в театралните салони в Пловдив, Плевен, Казанлък, Стара Загора, Русе и София. Постановки с негова музика се играят в ТР „Сфумато“, Театър 199, Драматичен театър „Пловдив“ и много други.
Милен Апостолов, родом от Добрич. Учи музика в родния си град, а след това продължава обучението си в НМА „Проф. Панчо Владигеров”, където завършва през 2010 г. оперно – симфонично дирижиране в класа на проф. Пламен Джуров и в класа по композиция на проф. Атанас Атанасов. Бил е диригент във Варненската опера, работил е с Академичния симфоничен оркестър, Добричкия камерен оркестър, оркестър „Симфониета“ София и др. Kато композитор има две номинации за най-добра филмова музика в St. Louis Film Festival и Los Angeles Cinefest.
Автор е на много произведения за съвременна и класическа музика за кино, телевизия, театър, танци, книги, трейлъри и др.
През 2012 г. учредява неправителствената организация “Ренесанс България”, чиято цел е да подпомага развитието и популяризирането на културата и изкуството сред младите хора.
През 2019 г. е приет за специализация по композиция в Trinity Laban Conservatory, London.
Избран е от списание «Форбс» за един от 30-те млади влиятелни българи под 30 години в сферата на изкуството.
Какъв е отблизо и театралният свят на Милен? Разберете от отговорите му:
Къде те намираме в момента ?
В отстоянието между две точки, потънал в дистанцията около себе си или иначе казано по задачи и замислен.
Какво за теб е театърът?
Театърът за мен е нещо, от което не разбирам, но и предизвкиталство, което ми позволява да се развивам с всеки изминал ден, в който имам досег с него.
Колко често ходиш на театър?
Може би недостатъчно, щом още не мога да го разбера, явно трябва да се гмурна още по-дълбоко, за да видя какви светове ще ми разкрие този океан.
Как се пише музика за театър?
Трудно, с разбиране и компромиси, но и с отстояване на собствената си позиция и език. Ние творците трябва да имаме ясното съзнание, че сме точно толкова незначителни, колкото е една пружинка в огромен механичен часовник и точно толкова важни, че имаме привилегията да съществуваме в подобен механизъм.
Кой е любимият ти композитор?
Това е много сложен въпрос. Мисля, че тези, които могат да те вдъхновят, защото най-трудното за един творец е да може да вдъхновява.
Кое е представлението, на което най-много си се смял?
„Шинел“ в Театър 199.
Кое е представлението, на което най-много си плакал?
Рядко ми се случва за жалост, но спектакълът, който най-близко ме накара да достигна до това състояние, беше „Танцът Делхи“ в Народен театър – прекрасен текст.
Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?
Разтърси е много силна дума, но се старая да съм отворен към всеки един спектакъл, който гледам. Това ми дава възможност да се потопя в света на персонажите и да съпреживея проблемите им, така че мога да кажа всеки един, който е представен добре и честно.
Кое е представлението, което гледа последно?
„Аз, Фойербах“ в Младежки театър, моноспектакъл на Стефан Мавродиев.
Имаш ли любима реплика от пиеса?
Ако можех да ги запомням, може би щях да стана актьор.
Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?
Ритуал… не бих казал. Дори и да трябва да излизам на сцена и да свиря или дирижирам. До последно си се държа нормално и си говоря с колеги. Изляза ли обаче, се превръщам в проводник на “по-голямото”, доста често всичко минава като насън.
С кого от световноизвестните артисти би искал да работиш?
Работата с абсолютно всеки артист може да ти даде страшно много, ако знаеш как да си го вземеш. Не знам с кого конкретно бих искал да работя, като цяло искам да работя и да споделям инвеция, май в това се обобщава голяма част от смисъла в живота ми.
Kой е последният проект, по който работи като композитор или има ли такъв нов в момента?
Проектите, по които работя напоследък са доста. Пострупаха се и мога да кажа, че има за всеки по нещо. Сред тях са „Част от колекция“ по текстове на Димитър Воев, „Хартиени Истории“ на Театър Корсар, „Електра“ в Драматично-кукления театър в Плевен и други най-разнообразни.
Защо публиката трябва да го/ги гледа?
Не знам, защо. Може би защото са честни и направени с много любов.
Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат според теб?
От работа, напоследък не ми остава много време да следя най-новите спектакли, които излизат и все още попълвам празнини в спектаклите, които не съм гледал, а трябва. Някой, които сравнително на скоро ми направиха добро впечатление и са на млади режисьори са „Вътрешния Глас“ в Младежки театър, „Косвени щети“ в Театър „Азарян“ и всъщност, колкото повече се замислям, толкова повече спектакли ми изникват, затова ще взема да се спра.
