Миглена (Бохеми) Везирова, актриса. Родена в Монтана през 1996, но живее в София. Прякорът ѝ Бохеми идва още в училище от участие в литературен конкурс, та и сега ѝ е останал и много хора я познават така. Завършила Математическата гимназия, но една важна среща в Народния театър обръща представите ѝ и я води до вратите на Театралната Академия, в която се дипломира успешно през 2020 в първия клас на доц. д-р Пенко Господинов. Срещата е със спектакъла „Животът е прекрасен“, след който в едно друго свое интервю тя споделя, че е разбрала, че иска да стане актриса.
Името Миглена идва от стара дума – „меглен“, която означава вятър. Това я описва много – бохем по душа и визия, магнетична, красива, мистична, носи целия дух на младия човек и бунтовете в него. Пише поезия, награждавана е, свири на китара, пее, рисува, има две изложби, предстои ѝ трета, в която ще съчетае освен картини и другото си хоби – фотографията. Сега животът ѝ я води във Варна, където от тази година е част от трупата на Драматичния театър. Там работи усилено с млади колеги и страхотни режисьори.
Притежава много „кинаджийско“ излъчване, красиво лице, подходящо за САЩ, широка ослепителна усмивка… но външността ѝ може да напомня и на арабска принцеса. Именно такава – Шехерезада играе в предпоследния спектакъл на Ованес Торосян – „1001 нощ“.
Помолихме я да сподели три нестандартни факта за себе си:
Много харесвам мириса на кокос, но не и вкуса му.
Не обичам чорапи, обичам да съм боса.
Намислям си какво да сънувам преди да заспя.
Има награда от 10-ти международен тетрален студентски фестивал ITselF във Варшава за главна женска роля за тази на Жулиета в спектакъла „Ромео и Жулиета“, режисьор Пенко Господинов. Печели и „НАЙ-НАЙ“ за актриса за драматичен театър, НАТФИЗ, 2021.
Ето го и тетралния свят на Миглена (Бохеми) Везирова:
Къде те намираме в момента?
На особено кръстовище, за първи път съм тук.
Какво за теб е театърът? 
Тази дефиниция постоянно расте за мен, с всяка крачка и до някъде се надявам никога да не ми стане изцяло ясна.. но в естеството си е едно Сътворение, висша цел за нещо много по-голямо от мен и теб. Живее и се развива по много пътища (на емоционално ниво, физическо, духовно, като идеология към света…)
Изхождайки от факта, че се занимава с Човека и Живота, съм склонна да кажа и че театърът е най – големият поклон към тях.
Колко често ходиш на театър?
Винаги, когато имам тази потребност и възможност, но подбирам какво да гледам.
Кое е представлението, на което най-много си се смял?
Не знам дали ще е НАЙ-много , но се сещам за „Старицата от Калкута“ в Театър 199, реж. Явор Гърдев.
Кое е представлението, на което най-много си плакал?
„На ръба“, реж. Александър Морфов,
„Нордост“, реж. Василена Радева,
„Пияните“, реж. Явор Гърдев,
„Три сестри“, реж. Тимофей Кулябин
Не ги измервам по това колко плача на едното и другото, нещо те докосва, усещаш истинност, замисля те.
Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?
Всички изброени по-горе, както и „Онегин“ на Тимофей Кулябин, „Илиада“ на Лоренци, ми въздействаха по запомнящ се за мен начин. В правилния момент в живота ми съм попаднала на всяко от тях и то ми е казало нещо, задало ми е правилния въпрос.
Кое е представлението, което гледа последно?
„Амадеус“, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“-Варна, реж. Стайко Мурджев.
Ще използвам случая да поздравя екипа!
Трагедия, комедия или…?
Онова, което те приковава на седалката и не ти позволява да станеш дълго време след края на спектакъла.
Имаш ли любима реплика от пиеса?
„Такава нежност ме е връхлетяла, че ми иде да се обеся.“;
„Тук дяволът с Бога се бори, а бойното поле са сърцата на хората.“;
Нещо, което не е от пиеса, но в последно време се върна към мен е, това, което Крикор Азарян казва –
„Вярата върви преди чудото. Тея, които чакат да стане чудото, за да повярват, има да чакат цял живот.“
От всеки материал , с които се занимавам или чета, има поне по едно изречение, което отеква в мен и остава като любим цитат, а после по някое време изниква, за да ме подсети нещо.
Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?
Имам си, но се стремя да се отнасям към цялото представление като към нещо с ритуална важност.
Коя роля винаги си мечтал да изиграеш?
Не съм мечтала силно за някоя все още, но искам да се занимавам с роли, които сериозно ме провокират.
С кого от световно известните артисти би искал да работиш на сцената?
Павел Павликовски, Изабел Хупърт, Антъни Хопкинс, има много дълъг списък тук.
Kaкво репетираш/снимаш в момента?
В момента съм в репетиции на „Кървава сватба“ от Федерико Гарсия Лорка, реж. Стоян Радев, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Премиерата ще бъде на 18-ти и 19-ти януари. Заповядайте!
Защо публиката трябва да го гледа?
За да си използват новите зелени сертификати.
Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?
„Животът е прекрасен“ и „На ръба“, за жалост вече няма как, освен ако…
„Пияните“, реж. Явор Гърдев;
„Три сестри“, реж. Тимофей Кулябин;
„Мъртвешки танц“, ТР „Сфумато“.
„Кървава сватба“ на 18-ти и 19-ти януари в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“-Варна.
Миглена Везирова може да гледате в София като Шехерезада в „1001 нощ“, реж. Ованес Торосян, както и в заглавията от репертоара на Драматичен театър-Стоян Бъчваров.
Участва във филмите „Засукан свят“, реж. Мариус Куркински и „Далеч от брега“ с реж. Костадин Бонев.
