На театър с Мартин Христов

0
0
Йордан Ръсин - фото

Мартин Христов, актьор. Част от трупата на Сатиричен театър “Алеко Константинов” от 2017-та.  Репетира там 12-тия си спектакъл. Роден е в София, израснал и живял в кв. Борово (много се гордее с това!). 

Интересна, затворена личност, която крие своите тайни и таланти. Слуша хубава музика. Сериозна. Обликът му също е такъв, рядко говори, наблюдава и обича…

Още като ученик е част от студията на Петър Върбанов, където прекарва 3 години в репетиции, игра и приятелства. След това, разбира се, се стига и до Академията – приемат го в НАТФИЗ в класа на проф. Боньо Лунгов с Актьорско майсторство за куклен театър. Но така го завърта шеметната младост, че завършва и се дипломира за актьор в Театрален колеж “Любен Гройс” в класа на проф. Надежда Сейкова (последния неин клас, пълен с талантливи млади хора). Дебют прави на сцената на Сатиричния театър, където от няколко години е на щат. Спектаклите, които го потапят в театралния свят, са “Хамелин”, реж. Александра Петрова и “Ревизорът”, реж. Нина Димитрова. За главната роля в първия спектакъл си спечелва номинация за ИКАР 2017 в категория ДЕБЮТ.

Наскоро участва в нов български сериал, който ще излезе в близкото бъдеще. Снима се и в реклами, както и в един късометражен филм, стигнал до международни фестивали.

Голяма страст в дните му са видео игрите. Споделя, че цял живот играе игри и определя себе си като геймър. През 2012 г. става национален шампион и стига до Световно първенство в Щатите по Magic the Gathering (игра с карти). Играе карти от 13 годишен и е участвал в състезания в Китай и Румъния.

На въпросът “за другото”, отговори така –

“Ако не бях актьор, щях да съм пилот на самолет.”

А ето какво ни сподели Мартин Христов за театралния си свят:

Къде те намираме в момента?

Пътувам тъкмо до един град по работа.

Какво за теб е театърът?

Едно от нещата, с които се занимавам. Харесва ми. Хубава работа е театърът.

Колко често ходиш на театър?

Ходя, заради някой приятел или колега, или да гледам нещо, което ми изглежда, че си заслужава да се види.

Кое е представлението, на което най-много си се смял?

В “СФУМАТО” ще да е нещо… А, не – на “Старицата от Калкута” май най-много се смях.

Кое е представлението, на което най-много си плакал?

Имаше един режисьор, който поставяше навремето в България, вече не го прави. Неговите спектакли в Народния театър винаги ме трогваха.

Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?

“The Lion King”. Значи, само като излязоха “животните – кукли”, се разплаках. Тогава бях първи курс кукли и едновременно изпитвах много чувства, докато гледах спектакъла и дълго след като излязох от салона.

Кое е представлението, което гледа последно?

“Тя и той” в Сатиричния театър.

Трагедия, комедия или…?

Ако се пита какво бих играл – честно казано аз не си избирам какво да играя. А какво бих гледал – зависи от настроението ми, но все по-често настроението ми е такова – да избягвам трагедиите.

Имаш ли любима реплика от пиеса?

Е, сега, чак любима реплика не мога да се сетя. Не мога наистина, ще трябва нещо да си изсмуча от пръстите…

Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?

Преди премиера с колегите си подаряваме подаръци. Много е празнично. А преди спектакъл си имам някакви лични мини-ритуали, по-скоро си казвам две неща и тогава стъпвам на сцената.

Коя роля винаги си мечтал да изиграеш?

Винаги съм искал да играя Жокера. От Борово. Жокера от Борово.

С кого от световноизвестните артисти би искал да работиш на сцената?

Джони Синс.

Kaкво репетираш/снимаш в момента?

В момента репетирам: Импровизирай това! – импровизационен театър, той е едновременно приключение и за участниците, и за зрителите. Всичко, което се случва на сцената, е създадено на момента, без предварителни репетиции и научени реплики. Вълнуващото е как групата актьори скачаме едновременно в неизвестното и се движим непрекъснато между гениалното и провала. Въпреки че от доста години в България има групи, които правят импровизационен театър, за първи път такъв ще има на сцената на Сатиричния театър. Ние ще предложим на публиката забавление от нов вид, нещо, което си струва да се гледа втори, трети и n-ти път.

Защо публиката трябва да го гледа?

Трябва да го гледа зрителят, съжалявам. Така седят нещата.

Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?

“Импровизирай това” – Сатирата;

“Старицата от Калкута” – Театър 199;

“За светлото, което бе” – ДКТ – Враца

Мартин Христов играе в следните представления:

“Смях на сбогуване”, “Ветрилото на Лейди Уиндърмиър”, “Провинциални Анекдоти”, “Шеги на любовта”, “Импровизирай това!”, “Телевизионна мрежа” и в детските спектакли от репертоара на Сатирата – “Хъкълбери Фин и Том Сойер” и “Снежната кралица”.

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here