Трудно е да опишеш Луиза Григорова с няколко думи. Нейната душевност и емоционалност са толкова богати и разнообразни, колкото и талантът ѝ, независимо в кое амплоа го развива. Водим я на театър с нас, за да разгадаем поне частичка любовта й към него.
Как влезе театърът в живота ти?
- Той влезе в живота ми, когато аз влязох в него. Още като много малка гледах една постановка и си спомням, че след това отидох още поне 10 пъти да я гледам. Беше ми много мъчно за един от героите –“Славейчето Слави” и всеки път се надявах този път да не го сполети същата съдба.
Кое е представлението, което най–много ти е въздействало?
- През годините вкусът на човек се променя и затова в различни периоди са ми въздействали различни представления. Първото, като осъзнат човек, което ме накара да не спя няколко нощи, беше “Хъшове”, разбира се. А любимото ми напоследък е “Дисни Трилър” на Стайко Мурджев.
Колко често ходиш на театър?
- Опитвам се да гледам всичко, което знам, че си заслужава и се лишавам от другите…
Трагедия, комедия, или…?
- Просто театър. Всичко е хубаво, ако е интересно за гледане и игра.
Имаш ли любима реплика от пиеса?
- “Никога не ни побеждават значителните” от пиесата на Фердинад Брукнер “ Заболяване на младостта”.
Какво правиш преди премиера – имаш ли си ритуал?
- Преди всяко представление се прекръствам.
Има ли малки и големи роли?
- Да, но е важно колко добре и колко интересна ще направиш една роля, а не колко е голяма.
Коя е любимата ти роля в живота?
- Опитвам се да ограничавам играта в живота. Играя на сцената.
Какво за теб е театърът?
- Пари и слава. Хахаха. Шегувам се.
Три постановки, които нашите читатели да не пропускат?
- “Старицата от Калкута”, “Евридика в подземния свят” и “Чиста къща” (в Зад Канала)
