Лилия Гелева е впечатляваща млада актриса, на която екипът ни се възхищава. Тя е очарователна във всички нейни превъплъщения – може да се превиваш от смях, заради сериозността на комедийните й роли, или да плачеш, заради ироничната съдба на драматичните й героини. Лилия завършва НАТФИЗ през 2011 година, в класа на проф. Атанас Атанасов. В момента можем да я гледаме на сцената на ТР „Сфумато“, Театър 199, Театър „Азарян“ и Народен театър „Иван Вазов“
Най-новият проект, в който участва Лилия, е в ТР „Сфумато“ – „Bio. Ego. Organic“. Той се основава върху документални текстове, авторски видеа и разкази. За първи път ще може да го гледаме в програмата на „Сфумато“ на 12 септември.
- Къде те намираме в момента?
Стягам багажа отново за морето, този път работно – на „Аполония“ с Явор Бахаров и Лило Петров ще представяме новия роман на Георги Тенев „Български рози“.
- Какво за теб е театърът?
Театърът ми дава възможност да допускам повече неща за себе си и по-добре да се познавам.
- Как влезе той в живота ти?
Влезе без да се прави, че ще е „за малко“. Директно си се устрои и подреди нещата по свой вкус 🙂
- Колко често ходиш на театър?
Опитвам се да съм в час с нещата, които се случват.
- Кое е представлението, на което най-много си се смяла?
Смяла съм се много на „Старицата от Калкута“ на Явор Гърдев в Театър 199, в което представление сега имам честта да играя. Както и на представления на Теди Москов. Както и на моноспектаклите на Камен Донев.
- Кое е представлението, на което най-много си плакала?
Плакала съм… може би най-много на „Валентинов ден“ и „Крум“ пак на Явор Гърдев, както и на „Вишнева градина“ и „Три сестри“ на Крикор Азарян.
- Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?
Мисля, че това е моноспектакълът на Мариус „Сънят„, който бях гледала във Варна… може би тогава някъде си дадох сметка, че в Театъра може да ти се случи нещо, което другаде не може.
- Кое е представлението, което гледа последно?
Последно гледах „Смъртта на котката“ в „Сълза и смях“.
- Трагедия, комедия или…?
Или… и двете…
- Имаш ли любима реплика от пиеса?
„Какво ще правим сега, като сме щастливи?“ от „В очакване на Годо“ на Бекет.
- Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?
Слушам музика и си пея най-често… Опитвам се да балансирам вълнението до онази степен, в която ми помага.
- Коя роля винаги си мечтал да изиграеш?
Нещо в кино. Или нещо без думи.
- С кой от световноизвестните артисти би искал да работиш на сцената?
С Хоакин Финикс…
- Коя е любимата ти роля в живота?
Ролята на хармоничен човек. Но понякога й забравям мизансцена.
- Класическа или съвременна драматургия?
Драматургия, на която можеш да се довериш.
- Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?
Ами, бих ви поканила на предстоящата ни премиера с Христо Ушев – „Bio. Ego. Organic“ на 12 септември в Театрална работилница „Сфумато“. Това е наш, авторски проект. „Процесът против богомилите“ на Маргарита Младенова в Народен театър. И „Любовта на Анатол„, режисьор Антон Угринов, в Театрална работилница „Сфумато“.
