Кристина Янева или просто Буба както я наричат близките е част от семейство, в което театърът е по-необходим от хляба. Завършва Актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Н. Сейкова и ас. проф. Илия Добрев в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. След години се завръща в Академията в ролята на преподавател и вдъхновител. Това последното не фигурира в длъжностната характеристика, то си е моя добавка.
Забележителните ѝ роли не са една или две, за да се изброят, но не мога да се въздържа да споделя мнение, че и Шекспир не би могъл да си представи по-съвършена Беатриче в „Много шум за нищо“. Особено горещо пък препоръчваме през новия сезон да гледате Буба във великолепната „Заешка дупка“ в Театър 199 (ревю тук) и в „Момо“ в Младежкия театър.
Кристина Янева участва и във филма „Каръци“ на Ивайло Христов, който триумфира на Московския кинофестивал тази година.
Как влезе театърът в живота ти?
Там ме отглеждаха, врях се навсякъде и ми харесваше. Игрите ми като на всяко дете бяха свързани с някакви фантазии и образи, а после това стана и моя професия.
Кое е представлението, което най-много ти е въздействало?
Въздействаха ми постановките на Леон Даниел, които съм имала щастието да гледам.
Колко често ходиш на театър?
Ходех. Сега не толкова често.
Трагедия, комедия, или…
Трагикомедия.
Имаш ли любима реплика от пиеса?
Имам, но съм я забравила 🙂
Какво правиш преди премиера – имаш ли си ритуал?
Дишам.
Има ли малки и големи роли?
Виждала съм прекрасни големи роли как се сгромолясват и стават като мравки от неголеми човеци актьори и обратното – на пръв поглед незабележими роли, които се помнят и вдъхновяват заради големи човеци актьори.
Коя е любимата ти роля в живота?
Животът ме принуждава да се правя на какво ли не, но това не е преживяването в театъра и на сцената.
Какво за теб е театърът?
Зареждане, пречистване, лудост, игра, любов и други тъжни неща…
Три постановки, които нашите читатели да не пропускат?
Те не се играят от много години.
