На театър с Климентина Фърцова

0
0

Климентина Фърцова носи в себе си хъс и самочувствие на рок звезда, все по-познатo лице от екрана, Холи Голайтли от “Закуска в Тифани” в ДТ “Пловдив”, студентка на проф. Пламен Марков (випуск 2021) – все неща, които я събират в едно и пак не си сигурен дали не си изпуснал нещо. Когато я погледнеш, виждаш красота и талант!

Климентина Фърцова, актриса и абсолвент в НАТФИЗ. Родена през 1998 в София. Завършва Втора английска гимназия, а веднага след това мисли да запише маркетинг в чужбина, но една “случайна”среща я отвежда до вратите на Академията, където е приета в класа по Актьорско майсторство за драматичен театър на проф. Пламен Марков, випуск 2021.

И така в студентските си години започва активно да снима музикални клипове, реклами, филм (“Голата истина за група “Жигули”, реж. Виктор Божинов) и сериал (“Белези”, БТВ). Последните два проекта излизат скоро на екран! Има няколко премиери на сцена, а след сериозен кастинг печели главната роля в представлението на Диана Добрева – “Закуска в Тифани” (ДТ “Пловдив”), като всички единодушно смятат, че тя е най-подходящата за този образ, защото дори визуално си прилича с Одри Хепбърн, която играе в едноименния филм.

“Закуска в Тифани” , реж. Диана Добрева, фотограф:  Георги Вачев

“Ако някой преди четири години ми беше казал, че един ден ще играя на сцена, ще се снимам във филм, ще имам музикална група (CRIMSON VELVET) – щях да му се изсмея!” – споделя в друго интервю Климентина.

Щуро начало на кариера, а?

Помолихме я да сподели 3 нестандартни факта за себе си:

  1. “Винаги бъркам ези и тура по някаква идиотска причина;
  2. Работих няколко пъти като екскурзовод;
  3. Харесвам как миришат химикалките.”

А ето го и театралния свят на Климентина Фърцова:

Къде те намираме в момента?

Вкъщи. Залепена за радиатора. Не харесвам зимата.

Какво за теб е театърът?

Средство за провокация. Свобода. Едно странно място, на което можем да си кажем всичко, което не си казваме в истинския живот. Да си поиграем по детски, да не порастваме прекалено бързо, да не забравяме разни важни работи. Знам ли какво е… всеки ден го преоткривам и се изненадвам още повече. Учи ме да бъда по-смела. При всички положения е нещо прекрасно.

Колко често ходиш на театър?

Преди ходех по-често. Напоследък не ми остава много време. Това е тъпо.

“Закуска в Тифани” , реж. Диана Добрева, фотограф:  Георги Вачев,  с Константин Еленков

Кое е представлението, на което най-много си се смяла?

„Една торба барут“ на Дамян Тенев.

Кое е представлението, на което най-много си плакала?

„Лив Щайн“ в МГТ “Зад канала”.

Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?

Със сигурност „Пияните“ на Явор Гърдев. Това си остава любимото ми представление.

Кое е представлението, което гледа последно?

„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ в Народния театър.

Трагедия, комедия или…?

Преди няколко години на един фестивал гледах нещо брутално, което бяха направили студенти от Русия – „Старовремски помешчици“ по повестта на Гогол. Мисля, че представлението даже нямаше субтитри, но през цялото време разбирах абсолютно всичко. Спомням си, че много се смях, после бая си поревах. Харесвам такива представления.

Имаш ли любима реплика от пиеса?

Чак любима не знам, но има една от „Леонс и Лена“ на Бюхнер – „Животът ми се прозява като голям бял лист хартия, който съм длъжен да изпиша, а аз не мога да измисля дори една буква“. Може би така се чувствам напоследък.

Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?

Премиерите са коварно нещо. Винаги се вълнувам като идиотка. После спектакълът свършва и изведнъж се намирам пред огледалото с кисела физиономия, все едно някой е откраднал нещо от мен. Откраднал ми е вълнението. Тъжен е денят след премиерата. Понякога ми се иска да можеше да продължи вечно – точно тоя момент преди премиера. Знам ли…да го задържа, да го скрия в десния си чорап ако трябва и да си седи там. Това е глупост, разбира се. Правя загрявка, може да си мина някой текст и се кефя, че ще имам още малко време с приятелчето в чорапа ми. После си свалям чорапите. Това е ритуал.

“Голата истина за група Жигули”, фотограф: Цветомир Наков.
с Параскева Джукелова

Коя роля винаги си мечтала да изиграеш?

О, това ми е болна тема. Винаги съм искала да изиграя Моцарт от пиесата на Пушкин. Във втори курс се съсипахме да правим опити с трима мои колеги. Висяхме в Академията докато ни изгони охраната. Може би това беше нещото, в което вложих най-много усилия за тези четири години. Накрая не беше одобрено. Но пък не съжалявам. Мечтаехме си. Вълнувахме се заедно. Вярвахме, че откриваме разни страхотни неща. А може би сме. Едно странно усещане, което те кара да се чувстваш специален, смислен по идиотски начин. Казвам идиотски, защото тия неща, които откриваш, вече хиляди са ги открили преди теб. Абе все едно си влюбен. Това никой не може да ти го вземе.

С кого от световноизвестните артисти би искал да работиш на сцената?

Винсънт Гало. Напомня ми на Салвадор Дали. Достатъчно ми е и само да се запознаем. Хаха.

Kaкво репетираш/снимаш в момента?

В последно време нещата при мен се развиват по неочакван начин. Изкачат разни възможности, които ме дърпат в посоки, различни от театъра. Малко по-рано приключих снимките на филма на Виктор Божинов „Голата истина за група Жигули“. От няколко месеца снимам в нов български сериал на БТВ „Белези“ – очаква се да излезе в края на февруари. Отделно с едни чудесни хора някак магически успяхме да се открием, започнахме да правим авторски парчета и отново магически спечелихме проект, сега записваме първия си албум. Част съм и от друг хубав проект с хубави хора – „3х3х3“. Там пък с текстовете, които пиша. Не е лъжа, че ми липсват репетициите в театъра. Не съм сигурна, че киното е моето нещо. Поне на този етап. Не мога да кажа същото за музиката. Днес се връщам от възстановителна репетиция на „Закуска в Тифани“. Ще играем представлението след тримесечна пауза. Качвам се на сцената и си мисля – Ами да. Трябва да има театър!

Защо публиката трябва да го гледа?

Нищо не трябва. Но пък казвам, че си заслужава.

Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?

„Сцени от един семеен живот“ на Крис Шарков,

„Нощна пеперуда“ на Явор Гърдев;

„Калигула“ на Диана Добрева

Климентина в “Кукли сме ние” , реж. Елица Йовчева, фотограф : Михаил Иванов, с Вартан Алексанян

Климентина Фърцова гледайте във “Вечерята” (Театър “София”, реж. Пламен Марков), “Закуска в Тифани”(Драматичен Театър “Пловдив”, реж. Диана Добрева), “Кукли сме ние” (Театър НАТФИЗ, реж. Елица Йовчева) / филми –  “Голата истина за група Жигули” с реж. Виктор Божинов, сериал “Белези” по БТВ (режисьори – Драго Шолев, Станислав Тодоров- Роги, Петър Крумов, Виктор Чучков-син)

*фотограф на корица – Александър Станишев

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here