Катерина Стоянова – актриса с диплома от май 2017-та. Тогава завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Пламен Марков. Активно играе в няколко театъра и прекрасни постановки като „4000 мили“ (Театър 199), „За кравите“, „Елхата у Иванови“ (последните две са проекти на театър РЕПЛИКА), „Три“ и др. А парти любителите може би я разпознават и покрай работата ѝ в известен столичен бар. Катерина обича природата и много да пътува… и си е доста щуричка в най-добрия смисъл!
Къде те намираме в момента?
В прегръдките на котката ми.
Какво за теб е театърът?
Въздух.
Колко често ходиш на театър?
Всеки път, когато успея да избягам от останалите си ангажименти.
Кое е представлението, на което най-много си се смяла?
Последно се смях най-много на колегите от „Кралят Елен“, когато взеха участие на Международния студентски театрален фестивал „Данаил Чирпански“ в Стара Загора.
Кое е представлението, на което най-много си плакала?
Не помня точно. Аз съм много лесна за разплакване. Мога да си ревна и на реклама за шоколадови бонбони.
Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?
„Три сестри“ на руския режисьор Тимофей Кулябин – беше на кино и въпреки това въздействието му беше смразяващо.
Кое е представлението, което гледа последно?
Последното беше мюзикъл на англичаните, които участваха във въпросния фестивал в Стара Загора.
Трагедия, комедия или…?
Искрени истории.
Имаш ли любима реплика от пиеса?
„Едно име ме боли по цялото тяло.“
Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?
Научавам си текста.
Коя роля винаги си мечтала да изиграеш?
На някого, който може да лети.
С кой от световноизвестните артисти би искала да работиш на сцената?
С Дядо Коледа. Изглежда благ човек. Мисля, че ще има обмен на енергия и опит.
Kaкво репетираш в момента?
Пред премиера съм на спектакъла „Косвени щети“ с режисьор Максима Боева в Театър Азарян.
Защо публиката трябва да го гледа?
Нищо не е задължително, но всичко, което е в този спектакъл, е истина и се опитваме да бъдем честни и искрени в това, което правим. Историите на тези жени са необикновени. Преди да започна да работя по текста дори не се бях замисляла за тяхното съществуване, а то е мъченически геройско.
Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?
„Лоши деца“ на театър Реплика, „Наблюдателите“ на Явор Гърдев. Също „4000 мили“ на Владимир Люцканов в Театър 199, защото заедно с моите любими колеги Меглена Караламбова, Николай Желев и Елена Петрова играем в него и си го обичаме безкрайно, но и има защо.