Искра задължително прави повече от две неща, откакто се помни – завършва едновременно българска филология в Софийсия университет и актьорство в НАТФИЗ, а малко по-късно и магистратура по телевизионна и радио журналистика в Бостън, докато играе на бостънска сцена Нина Заречная в „Чайка”.
Искра е стипендиант на престижната Фулбрайт. Работи на поне 4 места – вече 13 години организира, пише, монтира – изобщо – измисля и води авторското си предаване “Нощни птици” по БНТ, играе в театъра (преведената от нея американска пиеса „Красиви тела” играят с приятелки вече тринайсети сезон на сцената на Младежки театър), работи и по интернет проект в помощ на бременните и майките на малки деца, превежда книги, пише статии, снима филми.
По нейна покана в България дойде създателят на Уикипедия Джими Уейлс, тя засне документалните филми за мексиканската майка на магическия реализъм Лаура Ескивел и за голямата турска писателка Елиф Шафак, както и “Кой се страхува от Юлия Кръстева?” – първият български документален филм за голямата интелектуалка.
Искра е съосновател е на Обществото на Айн Ранд у нас и популяризира активно идеите й. От 4.8 години е майка на Алиса, която се оказа най-сериозният, вдъхновяващ и любим „проект“ на Искра, тъй като е в него 24/7 – нещо, което никога досега не й се е случвало. Както казват приятелките й – най-сетне си намери майстора! В липсващото все по-осезателно, свободно от от думи време, Искра се любува на семейния живот, готви с все по-голяма страст, обича да гостува и да кани приятели, да ходи на театър, да чете, да слуша джаз, да играе канаста и всякакви игри, да танцува, да плува, да гледа хубаво кино, а най-много – да пътешества.
На този фон е цяло чудо, че я намираме, за да я поразпитаме това-онова за театъра в живота й…
Къде те намираме в момента?
На компютъра, където живея напоследък, в една слънчева утрин, в която се усеща пролетта. Иначе – на попрището жизнено в средата.
Какво за теб е театърът?
Много повече, отколкото бих искала понякога. И много по-малко. За мен театърът е последното останало място на света, където се чувствам у дома, приета и обичана, спокойна и вълнуваща се, на мястото си. Театърът – защото за нас, нашето поколение, нашия звезден клас – той си остана малко като блян, малко като мечта, която понякога осъществяваме, малко като нещо, което обичаш, но нямаш изцяло, не ти го дават – като порцелановите кукли в стаята на моята дъщеря – стоят достолепно върху гардероба, за да не ги счупи… Та така. Да не ставам сантиментална.
Как влезе той в живота ти?
През аристократизма, обичта и умението на нашия учител Бончо Урумов в детската театрална студия към театър „Сълза и смях“, а преди това в групата на Валентин Сърнацки в Пионерския дворец. При Бончо ние бяхме като клуб, като трупа – говорехме за литература, за класическа музика, за изобразително изкуство, за философия – един оазис, една среда, която днес не съществува… За първи път – на някое куклено представление, но после – много ходене в Младежкия театър, където леля ми Мура беше актриса. Помня всеки път. Като ученици гледахме по 10 пъти големите постановки – като тези на Леон в Армията… Много ходехме на театър.
Колко често ходиш на театър?
Поне 2-3 пъти месечно, де да знам – понякога по-рядко, понякога по-често.
Кое е представлението, на което най-много си се смяла?
На първо четене – и после играх в него – „Шум зад кулисите“ в Младежкия, друга постановка на същото, в която играх почти всички женски роли – „Още веднъж отзад“ в Сатирата (на него съм вила от смях). Младият Камен Донев също беше в състояние да ме доведе до това. Както и младият Димитър Рачков – например в „Предложение“ на Чехов, което правехме в НАТФИЗ нашият клас.
Кое е представлението, на което най-много си плакала?
Последно – на „Бащата“ в Народния театър. Съкрушително, толкова чисто и елегантно представление…
Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?
Тогава – когато живеех и работех в Ню Йорк – един „Трамвай желание“ (Тенеси Уилямс) на един тогава неизвестен режисьор Иво Ван Хове. Толкова, че му писах писмо! И той ми отговори! Днес той е един от основните режисьори на Националния театър в Лондон и последното, което гледах от него – „Хеда Габлер“ също ме остави без думи.
Кое е представлението, което гледа последно?
„Бащата“ в Народния театър.
Трагедия, комедия или…?
Аз много обичам трагедиите. Закърмени сме с тях още от Академията – а и в Националната в Рим, където учих за малко, правехме „Макбет“, та явно навсякъде е така !:-) Комедията обаче е много трудна, за да не е кичозна.
Имаш ли любима реплика от пиеса?
Нямам, разбира се, кой има? Ето една от пиесата, която намерих и преведох, а я играем вече 14 години „Красиви тела“:
„Всяка от нас трябва да направи своя собствен избор! Аз имам нов живот в мен, децата са нашите водачи в бъдещето, моето бебе ще ми обясни този свят! Защото иначе ще става още по-ужасно. Всеки ден се случва нещо страшно и последният нов вирус пълзи към нас! Имаме по-опасни врагове от себе си, Марта!“
А от Макбет например, за който стана дума, една част, по която има и чуден разказ на Ъпдайк:
Туй наше вечно ,,утре“, ,,утре“, ,,утре“
пълзи от ден на ден с крачета ситни,
дорде изгризе сетната частица
на срока ни…
… Фу, угасвай,
свещице кратка! Тоз живот е само
една нещастна движеща се сянка,
актьор бездарен, който се явява,
измъчва и изпъчва своя час
на сцената и след това изчезва.
История, разказана от луд,
със много шум и бяс, в която няма
ни капка смисъл…
Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?
По Иван Радоев, бащата на Иван от нашия клас в НАТФИЗ: „Страхувам се и се радвам“.
Коя роля винаги си мечтала да изиграеш?
Някоя на Стринберг или Ибсен сигурно. Не знам. Нали знаеш за проблема с женските роли? Няма много. 🙂
С кой от световноизвестните артисти би искал да работиш на сцената?
С Кейт Бланшет например?
Коя е любимата ти роля в живота?
Искам да кажа „на майка“, обаче тя е мнооого трудна, най-трудната! Не знам дали я играя добре?! Май най, най, най-любимата ми е на „обожавана любима“. 🙂
Класическа или съвременна драматургия?
Съвременна, толкова рядко по нашите сцени я гледаме! Непрекъснато я чета.
Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?
„Пияните“ в МГТ „Зад канала“, „Дивата патица“, „Неодачници“, „Бащата“ и „Животът е прекрасен“ в Народния, „12 гневни“ във „Възраждане“, „Щастливият Бекет“ и „Влиянието на лунните невени“ – в Червената къща и една пицария и т.н., и т.н. Много са.
Искра Ангелова можете да гледате в постановката „Красиви тела“ на Младежки театър „Николай Бинев“, както и в пeтък вечер от 22:00 по БНТ в предаването „Нощни птици“.
