Ирена Дойчева е сценограф и костюмограф. Родена през 1995 в Сливен. Завършва там Художествената гимназия, а след това се мести в София, за да учи в Натфиз. В крайна сметка пътят ѝ от малка е предначертан от рисуването и тя се потапя в света на декорите и костюмите. Творец с характерен почерк и абсолютно изпипана докрай в стилистика на пиесата визия за пространството. Неслучайно ѝ се доверяват утвърдени имена в режисурата и театъра.
Работи активно с проф. Иван Добчев и клас 5х5 (сдружение, учредено от млади актьори, завършили в класа на проф. Атанас Атанасов през 2019г.). Като студент тя прави сценографията и костюмите на няколко от дипломните спектакли на класа на проф. Добчев. Оттогава той работи и ѝ се доверява в няколко минали и бъдещи проекти. Ирен работи и с режисьора Антон Угринов, като последното им съвместно представление е в Сатиричния театър.
Забелязана от критика и голяма публика след премиерата на брилятния спектакъл „Чайка“ в ДКТ „Константин Величков“ през 2019. Там сценичното пространство, създадено от Ирена и Добчев, оставя зрителя без дъх..от блатото на сцената до ковчега и портал на Нина.
Освен това Ирена Дойчева допълва визията и снима често в киното, студентски продукции, реклами и музикални клипове, както и телевизионните сериали, където на терен е асистент на друг известен художник в средите – Велина Павлова. Именно с нея тръгва напред.
Ирена е част от триото Ванина Цандева-Ирена Дойчева-Елис Вели. Три млади сценографки с обещаващо бъдеще, безспорен голям талант, красота, виждане и естетика, отдаденост и с мисията да създават красиво и смисъл … допитват се една до друга, помагат си и им пожелаваме да е така винаги.
А ето го и нейния театрален свят.
Къде те намираме в момента?
Вкъщи и ям сладолед.
Какво за теб е театърът?
Свят пълен с магически прах.
Колко често ходиш на театър?
Старая се да е винаги когато мога. Което не е толкова често, колкото ми се иска.
Кое е представлението, на което най–много си се смяла?
„Капитална грешка” и „Богът на касапницата”.
Кое е представлението, на което най-много си плакала?
Един от най-любимите ми спектакли: „Полет над кукувиче гнездо”, реж. Александър Морфов, Народен Театър „Иван Вазов”.
Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?
Вярвам, че всеки спектакъл оставя отпечатък в нас и ни кара да се замислим за определени неща. Но със сигурност в съзнанието ми изплуват: „Нощна пеперуда” и „Рицар на светия дух”.
Кое е представлението, което гледа последно?
„Венера в кожа” на Дейвид Айвс, реж. Антон Угринов, Театър „Възраждане”.
Трагедия, комедия или….?
Всичко. Стига да повярвам.
Имаш ли любима реплика от пиеса?
„Такъв съм. Или забравям веднага, или никога”– Самюъл Бекет
Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?
Разхождам се зад сцената и проверявам дали актьорите имат всичко нужно.
На кой спектакъл/коя пиеса винаги си мечтала да направиш сценографията?
На любимата ми книга „Великият Гетсби” от Ф. Скот Фицджералд.
С кого от световноизвестните артисти би искала да работиш на сцената?
Знае ли човек?
Какво репетираш/снимаш в момента?
Последните, по които работих са: „Катастрофа”от Самюъл Бекет и Харолд Пинтър, реж. Антон Угринов, ТР „Сфумато”и „Шоколад”от Филип Блазбанд, реж. Антон Угринов, Сатиричен театър „Алеко Константинов”.
Преди два месеца приключих снимки на новия криминален сериал „Отдел Издирване”. Беше много хубав и прекрасен процес.
В момента работя върху романа „Мерсие и Камие”на Самюъл Бекет. Режисурата и драматизацията е на Ростислав Георгиев. Участват Христо Петков, Цветан Алексиев и Георги Сиркатов. Премиерата е на 25 май в ТР „Сфумато”. Започвам още три проекта, чиито премиери ще са в началото на следващия сезон. Предстои ми да работя с режисьорите Йосиф Сърчаджиев, Иван Добчев и Мартина Георгиева.
Защо публиката трябва да го гледа?
Защото имаме нужда от театър.
Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?
„Пияните” в МГТ „Зад канала”;
„Мишеловката” в ТР „Сфумато”;
„Катастрофа” в ТР „Сфумато”;
„Мъртвешки танц” в ТР „Сфумато”.
Представления, в които името на Ирена стои под това на режисьора са: „Шоколад“ в Сатиричен театър „Алеко Константинов“; „Ротердам“ в Младежки театър; „Чайка“ в ДКТ „К. Величков“-Пазарджик; „Катастрофа“ и „Мишеловката“ в ТР „Сфумато“, както и скоро в „Марсие и Камие“ пак там.
