Днес ви срещаме с още един от изключителните таланти както на театралната ни сцена, така и в киното. Христо Петков завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ през 2002 г. в класа на проф. Надежда Сейкова. От 2012 г. е в трупата на Народния театър „Иван Вазов“. През 2010 г. получава номинация ИКАР за главна мъжка роля за Kочкарьов и Попришчин в „ОООО – Сънят на Гогол“ по произведения на Н. В. Гогол (Театрална работилница „Сфумато“). Ето какво ни сподели той за театъра в себе си и за себе си в театъра.
Къде те намираме в момента?
Пия кафе на дивана.
Какво за теб е театърът?
Начин на живот, спасение от реалния живот, вдъхновение.
Как влезе той в живота ти?
Влезе… и не излезе.
Колко често ходиш на театър?
2-3 пъти в месеца, за да не му досаждам. Играя между 15-20 представления на месец.
Кое е представлението, на което най-много си се смял?
“Старицата от Калкута”.
Кое е представлението, на което най-много си плакал?
“Последната лента на Крап” с Наум Шопов.
Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?
“Мъртвешки Танц”, “Каквато ти ме искаш”, “На Дъното”.
Кое е представлението, което гледа последно?
“Онова нещо”.
Трагедия, комедия или…?
Трагедия без комедия е невъзможна.
Имаш ли любима реплика от пиеса?
“Смъртта изисква жертви, но не прощава!” – Курт в „Мъртвешки Танц“.
Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?
Пея си една песен на Елтън Джон, миксирана с една на Кейк и още няколко.
Коя роля винаги си мечтал да изиграеш?
Андрей от „Три Сестри“.
С кой от световноизвестните артисти би искал да работиш на сцената?
Хоакин Финикс.
Коя е любимата ти роля в живота?
Гледам да не играя роли в живота.. той достатъчно си играе с мен.
Класическа или съвременна драматургия?
Всяка добра съвременна пиеса е написана по матрицата на класическа пиеса.
Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?
“Каквато ти ме искаш” – Народен театър, “Мъртвешки танц” – Сфумато и “Процесът против Богомилите” – Народен театър.
