Гергана Либова, актриса. Родена през 1996г. в Гоце Делчев, живееща в София и работеща в Смолян. Защото там е на щат в Родопски драматичен театър от 2019 г. насам след кастинг. Завършва Актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ, в класа на доц. Майя Енчева, випуск 2019.
Именно липсата на театрални школи в родния ѝ град, я мотивира още повече да кандидатства в Академията, където е приета от първия опит. След завършване продължава да играе заедно с колегите от класа си, с които под режисурата на актьора Михаил Милчев, създават с много, много любов и отдаденост няколко проекта. През 2020г. продуцира първия си сингъл, а скоро публиката очаква втори. Снимала е в късометражни филми и в реклами.
Обича театъра, обича да пее..пише поезия. Събира в себе си много изкуство и го показва. Пръска енергия и любов на всички около ѝ, търсач и откривател, това е Гери!
Помолихме я да сподели три нестандартни неща за себе си, а тя ни отговори:
1. Не обичам алкохол, гадно ми е, като пия, не пуша, не пия кафе, но като видя сладко е нещо друго.
2. Когато съм, където и да е било, веднага при мен идват хора, всякакви, които не познавам и ми разказват техните истории с подробности. Аз това много го харесвам!
3. Мога много да си извивам палеца надолу. Един приятел веднъж ми каза, че 10% от населението на Земята само могат така, тогава се почувствах специална, сега вече мисля, че не е точно така.
Говори английски.
Ето го и театралния свят на Гери:
В момента съм в гримьорната, топля се на печката и чакам да започнем репетиция.
Какво за теб е театърът?
Липсващото парче от пъзела. Нещото, което винаги неосезаемо е осмисляло действията и мислите ми.
Колко често ходиш на театър?
Почти винаги, когато съм свободна. Едно от хубавите неща на това време е, че може да гледаме онлайн спектакли по целия свят. И това е толкова ценно.
Кое е представлението, на което най-много си се смял?
Това, което ми излиза сега в съзнанието, е „Ръкомахане в Спокан“ и „Живак“, но със сигурност има и други, просто сега не ми изниква нищо друго.
Кое е представлението, на което най-много си плакал?
Аз плача на почти всичко, по много. Последно най-много на „Серотонин“, реж. Крис Шарков, там Васил Читанов, в главната роля, прави нереални неща.
Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?
Първият спектакъл, който гледах в София, беше „Черното пиле“ на Мариус Куркински, допреди това не бях гледала нищо подобно.
„Три сестри“, реж. Тимофей Кулябин; „Ричард III“, реж. Томас Остермайер; „Вуйчо Ваньо“, реж. Люк Пърсефал; „Танцът Делхи“, реж. Галин Стоев; „Празникът“, реж. Явор Гърдев; „Полет над куковиче гнездо“, реж. Александър Морфов… Май станаха доста, но наистина думата „разтърсване“ важи с пълна сила тук.
Кое е представлението, което гледа последно?
„Ритуали на душата“ на танцова формация „ДЮН“.
„Чехов търси талант“ – фотограф Михаил Иванов
Трагедия, комедия или…?
Всичко, от всеки вид изкуство, искам да грабя от всичко възможно на този свят.
Имаш ли любима реплика от пиеса?
„..че не съм достатъчно добра такава каквато съм.. и въпреки моя талант, аз се усещах ужасно тъжна.“ От „План Б“ – документален спектакъл за зависимостите.
Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?
Винаги загрявам тялото и гласово-говорния апарат. Ходя да говоря на хората как се чувствам. Винаги поглеждам публиката в залата преди това. Моля се, прекръствам се и Бог пред мен.
Коя роля винаги си мечтал да изиграеш?
Изрод. И човек с психични отклонения. Или винаги нещо, което е далеч от мен като човек.
С кого от световноизвестните артисти би искал да работиш на сцената?
Ларс Айдингер, Томас Остермайер, Тимофей Кулябин, Пина Бауш, Андрей Звягинцев, Оливия Колман…ще пропусна някого, толкова са много…
„Калуня-каля“ – фотограф Михаил Хубчев
Kaкво репетираш/снимаш в момента?
В момента съм преди премиера на мюзикъла „Ще те накарам да се влюбиш“. В същото време снимаме стоп кадър анимация на втората ми песен, която създадох. И след няколко дни отивам на уъркшоп, за който нямам търпение. И след това репетиции на нови проекти, и репетиции, и репетиции. Животът на актьора е една голяма и непрекъсната репетиция.
Защо публиката трябва да го гледа?
Публиката не трябва нищо да прави, тя трябва да се води от собствената си интуиция. Надявам се да успеем да я накараме да иска да гледа.
Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?
„Серотонин“, реж. Крис Шарков;
„Празникът“, реж. Явор Гърдев;
„Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта“, реж. Василена Радева;
„Танцът Делхи“, реж. Галин Стоев, ако още се играе
фото – Михаил Хубчев