Петър Недялков, фотограф, софиянец по душа и корени. Увлича се по снимането от малък. Обича да снима всичко, но голямата му страст са уличната и репортажна фотография. Предпочита черно-белите кадри и умело рисува със светлината.
Изснимал в студенстките си години почти всички спектакли в НАТФИЗ, през 2018 г. се дипломира там като бакалавър Фотограф. Оттогава снима най-различни и разнообразни проекти – от театър до футбол, а и често младите артисти попадат под неговия обектив.
Петър стига до широката общественост покрай дипломния си проект „СОЛ“. Солниците, които „изчезват“ – е документален фотографски проект, фокусиран върху работния процес на малка група индийски работници в една от последните частни солници в най-индустриалния град на Индия – Мумбай.
Интересно нали?
Освен това само в последния театрален сезон е заснел три премиери – „Мишеловката“ (ТР „Сфумато“); „Ромео и Жулиета“ (Младежки театър) и „Орото ламя е“ (Габровки драматичен театър).
Кадри от „Мишеловката“, ТР „Сфумато“
Той е и един от най-върлите защитници на авторските права и ги отстоява. Правилно!
Така се запознахме с Петър, а сега опознайте и вие него и театралния му свят:
Къде те намираме в момента?
Пред монитора с чаша вода, слушайки „I Hate My Village“, докато разсъждавам над следващите въпроси.
Какво за теб е театърът
Може би свобода, необходимост, начин на изразяване, феномен, оцелял хиляди години, радвайки хората. Театърът обединява всички изкуства. Задава безкрайно много въпроси, на които аз все още се мъча да намеря отговори.
Колко често ходиш на театър?
Когато ми се отдаде възможност, но със сигурност може да е по-често. От скоро започнах да ходя и сам на театър и кино, нещо, от което доста хора ги е страх. Пробвайте, няма да съжалявате!
Кое е представлението, на което най-много си се смял?
Може би „КОЗАТА ИЛИ КОЯ Е СИЛВИЯ?“ от Едуард Олби в Народния театър или „На тЯтър съм!“ на Никола Стоянов в Театрална работилница „Сфумато“.
„Ромео и Жулиета“, Младежки театър
Кое е представлението, на което най-много си плакал?
Не се е случвало все още, но бях доста близо до това след „Хъшове“ в Народен театър и „Палата номер 6“ в ТР „Сфумато“.
Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?
Спектакъл, който буквално да ме разтърси? Годината е 2006 г. Седмокласникът Петърчо разтърсен от първото си гледане на „Хъшове“ в Народния театър.
Кое е представлението, което гледа последно?
За последно гледах (и снимах) „ОРОТО ЛАМЯ Е“ на Васил Дуев в Габровския театър „Рачо Стоянов“.
„Орото ламя е“, Габровски драматичен театър
Имаш ли любима реплика от пиеса?
Нямам такава, но докато снимах „Ромео и Жулиета“ в Младежки театър една на Стефан Мавродиев ми направи доста голямо впечатление и ми остана в главата:
„Без бързане човече, с бавен ход се стига по-далеч!“
Как се снима театър? 
Няма точна формула според мен, субективно е, всеки автор си има собствено виждане за това как би заснел един спектакъл.
Аз лично се стремя към динамиката и близостта. Обичам да съм на сцената заедно с актьорите (ако имам такава възможност). Един от любимите ми цитати е на Робърт Капа и гласи: „Ако снимките ти не са достатъчно добри, значи не си достатъчно близо.“ Близостта те зарежда. Кара те да се движиш и търсиш най-подходящите гледни точки, да си наясно със заобикалящото те.
„Това не е Хамлет“, ТР „Сфумато“, фотограф – Петър Недялков
С кого от световноизвестните артисти би искал да работиш?
За този въпрос може би ще ми трябва поне страница, за да отговоря в пълна сила, адски много са. Щеше ми се да имам един ден със Стенли Кубрик, снимайки улиците на Ню Йорк. Бих искал да снимам „Хамлет“ и „Хенри V“ с Джъд Лол. Какъвто и да е проект с Гари Олдман, Джак Никълсън, Дани ДеВито, Кристофър Нолан. Бих искал да направя портрети на Кейт Мос, Рууни Мара, Чарлийз Терон и още една камара хора.
Кой е най-добрият театрален фотограф според теб в България?
Не бих желал да категоризирам, но адски много харесвам работата на Яна Лозева и Иван Дончев.
А в света?
Бих казал Joan Marcus и Deen van Meer.
Kои са последните проекти, по които работи или в момента работиш като фотограф?
Проекти да искаш, ако си отворя тефтерчето, може би на всяка трета страница ще срещнеш идея за бъдещ проект или записка от типа на „Направи проучване за това….“.
Аз съм доста хаотичен и често започвам нови неща преди да съм завършил старите. От няколко години документирам живота на дядо си, един от хората, изиграли ключова роля във възпитанието ми и изграждането ми като човек.
Последният проект в сферата на театъра беше в Габровския театър „Рачо Стоянов“. Там снимах новия спектакъл на Васил Дуев – „ОРОТО ЛАМЯ Е“. Преди това предложих на Боян Крачолов да направим портретни фотографии за „Това НЕ е Хамлет“, които се получиха доста сполучливо. Същата идея имам и за другото негово представление „МИШЕЛОВКАТА“, като за тях сме все още в процес на подготовка… може да очаквате скоро.
„Орото ламя е“, Габровски драматичен театър
Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат според теб?
„Кралят Елен“ на Анастасия Събева в Театър „Азарян“
„Това НЕ е Хамлет“ на Боян Крачолов в Театрална работилница „Сфумато“
„На тЯтър съм!“ на Никола Стоянов отново в Театрална работилница „Сфумато“
Защо публиката трябва да ги гледа?
За да се насладят на хубав театър, представен от бъдещото поколение български актьори!
„Мишеловката“, ТР „Сфумато“
*ФОТОГРАФ на всички снимки в статията е ПЕТЪР НЕДЯЛКОВ!
