Елица Костова, актриса. Родена на 19 май 1995 в София. През 2018 г. завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Здравко Митков с награда НАЙ-НАЙ-НАЙ в категория „Актриса за драматичен театър“. Магистър е по „Публична реч”, отново в Национална академия за театрално и филмово изкуство (2019).
Дебютира на професионалната сцена в ролята на Анна Андреевна в спектакъла „РевизорЪт” по Н. В. Гогол (2017).
Красива, магична, като принцеса от филмите и книгите. Нежна, жена с присъствие. Снима се в късометражни и пълнометражни филми, документални и музикални клипове.
Елица ни сподели три нестандартни неща за себе си:
„Обичам соленото повече от сладкото.
Родена съм наопаки и оттогава намирам изход от всяка ситуация.
Изпитвам ужас от буболечки, но въпреки това всяка година ходя на къмпинг.“
Ето го и театралния ѝ свят:
Точно се прибрах от репетиция. Навън е 40 градуса, лежа на дивана с насочен вентилатор към мен и дишам тежко.
Какво за теб е театърът?
Има една фраза на Гогол, която чух за първи път от нашия асистент по актьорско майсторство в НАТФИЗ – Нина Димитрова, и много ми хареса, затова ще я цитирам – „Театърът е трибуна, от която можеш да направиш много добри дела“.
Колко често ходиш на театър?
Често. Не мога да кажа с точност, но винаги, когато мога, ходя. Водя и приятели.
Кое е представлението, на което най-много си се смял?
Първото представление, което изскача в съзнанието ми в момента, е „ Самотният запад“ в Tеатър 199. Много се смях. Страхотни актьори.
Кое е представлението, на което най-много си плакал?
На „Полет над кукувиче гнездо“ на Александър Морфов. Гледала съм го няколко пъти и всеки път рева. А иначе последното представление, на което плаках, беше „Бесове“ в НАТФИЗ на последния клас на проф. Снежина Танковска.
Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?
„Пигмалион“ на Леон Даниел в Народния театър. Спомням си, че бях пети клас и учителката ни по музика ни заведе да гледаме тази постановка. Толкова се впечатлих от всичко, което видях… после си спомням, че в училище изнудвах съучениците ми да разиграваме постановката на тези от класа, които не я бяха гледали с нас. Това беше моментът, в който за първи път си казах, че един ден искам и аз да стана актриса. Така че може да се каже, че тази постановка е разтърсила света ми из основи.
Кое е представлението, което гледа последно?
Последно гледах „Посещението на старата дама“ в Tеатър „НАТФИЗ“.
Трагедия, комедия или…?
Ох, от всичко по многоооооооо. Не мога да избера. Не се и налага. Колкото повече възможности има, толкова по-щастлива ще бъда.
Имаш ли любима реплика от пиеса?
“На кого се смеете? На себе си се смеете!“ – това е реплика от „РевизорЪТ“ по Гогол на театър „КРЕДО“ с реж. Нина Димитрова. Много любимо мое представление. Въздейства ми, защото по време на спектакъла ние представяхме огледален образ на обществото по особено комедиен начин, но накрая тази реплика удря като шамар. Всеки път настръхвах.
Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?
Въртя тигели напред-назад. Аз имам силна сценична треска, която не ми позволява да стоя на едно място. Но си я обичам.
Коя роля винаги си мечтал да изиграеш?
Нямам конкретна роля, за която да мечтая. Всичко ми се играе. Аз съм в началото на професионалния си път, надявам се и има толкова много роли, които бих искала да изиграя. Бих се радвала да са крайни и много разнообразни, за да са ново предизвикателство всеки път.
С кого от световноизвестните артисти би искал да работиш на сцената?
Ухаа, ами с Мерил Стрийп. Кой не би искал с нея? Със сигурност ще ме научи на някой пиниз хаха, с Натали Портман също. Харесвам я.
Kaкво репетираш/снимаш в момента?
Репетирах в спектакъла „Невидимите градове“ с реж. Боян Крачолов. Благодаря му, че ме покани да стана част от актьорския екип. Много е вълнуващо и определено е различно.
Защо публиката трябва да го гледа?
Аз лично не съм участвала в подобно нещо, нито пък съм гледала някъде. Ново е, различно е. Ще се играе на открито в Ботаническата градина до Софийски университет. Публиката ще може да се включи и да стане част от спектакъла. Интересно е, каня ви.
Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?
„Невидимите градове“, реж. Боян Крачолов/ Ботаническа градина;
„Жената е рибя кост“, реж. Елица Йовчева / Сити Марк Арт Център;
„Дневникът на един луд“, реж. Нина Димитрова/ Театър 199.
Елица Костова играе в „Мери Попинз“ в Театър „София“, „Жената е рибя кост“ в Сити Марк Арт център, „Невидимите градове“, Ботаническа градина – СУ, „РевизорЪт“ на Театър „Кредо“.
