април, 2020
Ели Колева е талатливо, красиво момиче. През май трябва да се дипломира като актриса в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на доц. Пенко Господинов. На сцената показва от невинното детско излъчване до мощна енергия. Нахъсана, можеща. Виждали сте я на екрана в някоя реклама, документален филм или музикален клип… или може би на някоя от двете професионални (Театър Българска армия или Малък градски театър „Зад канала“) и една учебна сцени (Театър Натфиз), на които вече играе.
Израснала в артистично и дейно семейство, което може да се похвали със своите успехи в областта на изкуството и не само..
Познаваме се още от нейния първи курс в НАТФИЗ, забелязах я още тогава на една обща фотосесия. Беше и продължава да бъде Самодива. Отива ѝ!
Ето и нейните думи, които специално сподели като отговор на нашите въпроси:
Къде те намираме в момента?
Вкъщи съм си, както и всички в момента (за хората от бъдещето – през 2020 бяхме в извънредно положение и извънредно много си стояхме по домовете).
Какво за теб е театърът?
Оказа се неизбежна среща. За мен театърът е онова, което е скачането с бънджи за адреналинов наркоман.
Колко често ходиш на театър?
Старая се да е винаги, когато мога, което не е толкова често, колкото ми се иска. Но професията е такава, че ако не гледаш, най-вероятно играеш или репетираш.
Кое е представлението, на което най-много си се смяла?
„Богът на касапницата“ в Народния театър. Гледах го три пъти – всеки един от тях се смях, и то с цялата зала.
„Театър, любов моя“ в Театър 199 – гледайки това представление за първи път разбрах, че вече съм актриса, след като се припознавам в ежедневните трагикомични случки на актрисите.
„Старицата от Калкута“ в Театър 199
Аз се смях, актьорите се смяха… Смешно беше.
Кое е представлението, на което най-много си плакал?
„Бащата“ на Диана Добрева. Отидохме с колежка от НАТФИЗ, едвам бяхме допуснати на последния ред на втори балкон и не вярвахме, че ще видим, чуем или разберем, каквото и да било от такова голямо разстояние.
Цялата втора половина плакахме гушнати и изхабихме пакетче носни кърпички (които вадехме много тихо от пакета, за да НЕ шумим – моля да обърнете внимание, че има и такъв вариант) и си поплакахме дълго след финала.
„Аз, Сизиф“
Едната причина да плача беше майсторството на този спектакъл. От режисурата и драматургията на Веселка Кунчева, през текста зад кадър, изпълняван от Леонид Йовчев до актьорското превъплъщение на Стоян Дойчев и посланието, което те носят.
Другата причина беше празната зала – абсолютно незаслужено при такова стойностно световно постижение, каквото е „Аз, Сизиф“.
Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?
„На ръба“, авторски спектакъл на Александър Морфов – „реквием за един отиващ си народ“, както го нарича той. Най-впечатляващата сценография, която съм виждала в България (дело на Никола Тороманов) и най-силното емоционално въздействие, споделено от всички хора в залата, сигурна съм. Спектакълът вече (падна) не се играе, а ние сме си все така на ръба.
„Онегин“ на Тимофей Кулябин, за което благодаря на „Световен театър в София“. Гледах го в „Дом на киното“ с двама колеги. След края на спектакъла излязохме в тъмното, седнахме на парапета пред Банята и дълго си мълчахме.
Кое е представлението, което гледа последно?
„Народен враг“, реж. Томас Остермайер, театър „Шаубюне“, Берлин
„Три сестри“, реж. Крикор Азарян, Младежки Театър „Николай Бинев“
И двата ги гледах безплатно онлайн (хубавото, което излезе от настоящата ситуация). Благодаря на всички, които правят досега до изкуство възможен в това време.
А в театър последно гледах „Жена без значение“, реж. Стоян Радев, Театър „Българска армия“.
Трагедия, комедия или…?
Всичко, което е направено добре. 
Имаш ли любима реплика от пиеса?
„Адът – това са другите“
„При закрити врата“, Сартр
„ – В бракът ни няма любов
– И в какво се изразява тази липса на любов?
– Не знам. Не мога да опиша нещо, което го няма“
„Сцени от един семеен живот“, Бергман
„Ние, вуйчо Ваньо, ще живеем. Ще проживеем дълъг, дълъг низ от дни, дълги вечери търпеливо ще понасяме изпитанията, които ще ни праща съдбата; ще се трудим за другите и сега, и на старини, без почивка, а когато дойде нашият час, покорно ще умрем и там, зад гроба, ще кажем, че сме страдали, че сме плакали, че ни е било горчиво, и бог ще се смили над нас, и ние с тебе, вуйчо, мили вуйчо, ще видим живот светъл, прекрасен, изящен, ще се зарадваме и ще погледнем към сегашните си нещастия с умиление, с усмивка – и ще си отдъхнем. Аз вярвам, вуйчо, вярвам горещо, страстно… (Застава пред него на колене и слага глава на коленете му: с уморен глас.) Ние ще си отдъхнем!
Ще си отдъхнем! Ще чуем ангелите, ще видим цялото небе в елмази, ще видим как цялото земно зло, всички наши страдания ще потънат в милосърдието, което ще изпълни целия свят и нашият живот ще стане тих, нежен, сладък като милувка. Аз вярвам… (Бърше сълзите му с кърпичката си.) Бедният, бедният вуйчо Ваньо, ти плачеш… (През сълзи.) Ти не си видял в живота си радости, но почакай, вуйчо Ваньо, почакай… (Прегръща го.) Ние ще си отдъхнем!“
„Вуйчо Ваньо“, А.П.Чехов
Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?
Ритуалите ми са същите преди всяко представление, просто на премиера се потя повече. Минавам си текста, правя физическа и гласовоговорна загрявка, проверявам си реквизита и костюмите, ако имам преобличания, пия ампула „Сарженор“ (това не е платена реклама, за съжаление) и с колегите си правим поздрав, който е различен за всеки спектакъл.
Ромео и Жулиета , Лъчезар Урушев фотограф
Коя роля винаги си мечтала да изиграеш?
Главната роля в театрална версия на филма „Черния лебед“ на Аронофски или модерна екранизация на „Черните лебеди“ на Богомил Райнов. Тоест роля, в която да впрегна двете си образования – класически балет и актьорство.
С кого от световноизвестните артисти би искала да работиш на сцената?
Робърт Уилсън, Тимофей Кулябин, Александър Морфов, Димитрис Папайоану. Павел Павликовски и Дейвид Финчър в киното.
„Сцени от един семеен живот „, Стефан Н. Щерев фотограф
Kaкво репетираш/снимаш в момента?
Ако животът поеме нормалния си ритъм, ми предстоят две премиери – „Урок по Български“ по стихове на Иван Вазов, сценична адаптация Иван Налбантов, Театър „Българска армия“ и „Фернандо Крап написа това писмо“, реж. Иван Урумов, в Театър 199, които засега са замразени, щото нали… извънредно положение. А докато ги отмразим, важното е да сме здрави!
Защо публиката трябва да ги гледа?
Защото ако не гледа, ще умрем от глад. Шегувам се, ха-ха. Донякъде.
Мисля, че и двата спектакъла ще намерят своята публика, а после тя да каже защо трябва да се гледат.
Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?
„Мъртвешки танц“, реж. Маргарита Младенова, Театрална работилница „Сфумато“
„Нощна пеперуда“, реж. Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
„Богът на касапницата“, реж. Антон Угринов, Народен театър „Иван Вазов“
„Дивата патица“, реж. Крис Шарков, Народен театър „Иван Вазов“
снимка – Миглена Бохеми
Ели Колева може да гледате, надяваме се много скоро, в:
Театър Българска армия : „Любов, любов, любов“, Майк Бартлет; реж. Красимир Спасов; „Вкус на мед“ от Шийла Дилейни; реж. Красимир Спасов и „Албена“, Йордан Йовков; реж. Красимир Спасов
МГТ „Зад канала“: „Сцени от един семеен живот“ от Ингмар Бергман; реж. Крис Шарков
Учебен театър НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“: „Ромео и Жулиета“от Уилиям Шекспир; реж. Пенко Господинов; „Платонов“ от А. П. Чехов; реж. Крис Шарков и „Солунските съзаклятници “ от Георги Данаилов; реж. Анастасия Събева
А вярваме, че още много сцени и роли очакват това талантливо момиче!
