На театър с Елеонора Иванова – просто Нори!

Елеонора, красиво име, или просто Нори, както я познават всички.. магнетично малко човече, събрало в себе си цялата лудост и чудатост на света.

или

Елеонора Иванова, родена в София през 1998. Завършва Испанска гимназия и от малка посещава театрални школи. Хората, които я насочват към театъра, ги открива именно в школата на Башар Рахал. После кандидатства и е приета от първия път в НАТФИЗ. Сега е абсолвентка в класа на проф. Ивайло Христов, випуск 2021. Запален киноман. Снима в пълнометражни и късометражни филми, музикални клипове, реклами, фотосесии, играе професионално от една година на сцените на Театър 199 и Младежки театър, а скоро и предстои премиера в Сатиричния театър.

Носител е на първата стипендия „Стефан Данаилов“, учредена на името на големия български актьор и деец.

Още при запознанството с Нори, човек разбира, че тя е бунтар, революционер, като магичен герой от фантастичен филм – рижава, с големи синьо-зелени очи. Кадър на новото поколение актьори – таланти. Носи своя визия и идентичност. Смешна е!

Къде те намираме в момента?

Вкъщи.

Какво за теб е театърът?

Как да кажа…

Колко често ходиш на театър?

Колкото често мога.

Кое е представлението, на което най-много си се смял?

„Хляб в джоба“ с режисьор Веселин Петров и „Суматоха“ – дипломният спектакъл на момчетата от класа ми с режисьор Ивайло Христов.

Кое е представлението, на което най-много си плакал?

Често плача на представления, най-вече след самото представление на поклона. Последно плаках на „Боклук“ в Театър 199 отново с режисьор Ивайло Христов.

Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?

Вероятно първият спектакъл, който съм гледала като малка.

Кое е представлението, което гледа последно?

„Посещението на старата дама“ на сцената на Театър „НАТФИЗ“.

Трагедия, комедия или…?

Абсурд.

Имаш ли любима реплика от пиеса?

„Студено, а?“

Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?

Ритуали, суеверия, загрявки, разпявки, разтяжки…имам много. Понякога се ограничавам само със загрявка, зависи от представлението.

Коя роля винаги си мечтал да изиграеш?

Уини от „Щастливи дни“ на Бекет.

С кого от световноизвестните артисти би искал да работиш на сцената?

За сцена не съм мислила, но определено мечтая да снимам във филм на Дейвид Линч, защото мисля, че ще се сработим и имаме какво да си дадем взаимно. Даже му пиша и го каня на представления и изпити, но засега не ми отговаря.

Какво репетираш в момента?

Вълнувам се, защото тъкмо започнах репетиции в Сатиричния театър. Режисьор на спектакъла, а също така и автор на текста, е Калин Сърменов. Партнирам си с актьора Иван Панев.

Имам и време да снимам, включително с колегите от екранния факултет и последно снимах музикален клип със страхотен млад екип, с който се надявам някой ден отново да имам късмета да работя.

Защо публиката трябва да го гледа?

Ще го гледа, ако си иска.

Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?

Тук е момента да поканя всички да заповядат да ни гледат в Театър НАТФИЗ, защото още малко остана от нашия студентски път, а ние много си обичаме представленията, а именно: „Отровата на любовта“ – реж. Мартин Киселов, „Суматоха“ – реж. Ивайло Христов, „Пътят към ада“ – реж. Ованес Торосян.

Елеонора Иванова може да гледате в – „Отровата на любовта“, „Суматоха“, „Пътят към ада“ на сцената на Театър НАТФИЗ; „Ние, врабчетата“ в Младежки театър, „Времето е спряло“ в Театър 199 и съвсем скоро в най-новия филм на актьора Валери Йорданов – „Шекспир като улично куче“ и на сцената на Сатиричния театър!

Снима и във филми на нашумелия влогър Крис Захариев, както в  музикални клипове на нейната колежка и лична приятелка – Жаклин Даскалова, за която ви разказахме в предното издание на рубриката.

Отива ти, Нори! Смело напред!

*фотографи – корица – Георги Сиркатов, сн.2 Кирил Станоев, сн.3 личен архив, сн.4 Bertrand Festas