На театър с Елена Телбис

1
0

Когато Елена се съгласи да направим това бързо интервю, бях меко казано изненадана. Не мога да я свържа с идеята за няколко леки и забавни въпроса. Отговорите ѝ я върнаха в зоната на моето усещане за нея – човек, който бяга от суетата и неискреността и смята почти всичко за суета. Или абсурд. Или абсурдна суета и т.н.  В този ред на мисли, ще избегна и обичайното изреждане на участията й, защото ще звучи извън тоналност.

Къде те намираме в момента?

Какво значение има?

Как влезе театърът в живота ти?

Влязъл ли е?

Колко често ходиш на театър?

Винаги когато ми се ходи.

Кое е представлението, на което най-много си се смяла?

“Мармалад”. “Самотният запад”. “Сътресение”. “Старицата от Калкута”.

Кое е представлението, на което най-много си плакала?

Чак пък.

Кой е спектакълът, след който си размишлявала най-дълго?

Не съм наясно с процеса.

Кое е представлението, което гледа последно?

“Ничия земя”.

Трагедия, комедия, или…?

Или какво?

Имаш ли любима реплика от пиеса?

Не.

Какво правиш преди премиера имаш ли си ритуал?

Не. Различни неща си правя. Според представлението.

Коя роля винаги си мечтала да изиграеш?

Не знам. Май не съм мечтала на тая тема.

С кой от световноизвестните артисти би искала да работиш на сцената?

Майкъл Джексън. Няма да стане, знам.

Коя е любимата ти роля в живота?

Много сте интересни вие…

Класически или съвременни пиеси?

И трите.

Какво за теб е театърът?

100 неща и ни едно не ми идва да кажа. Това е.

Три постановки, които нашите читатели да не пропускат?

Нека вашите читатели да пропускат каквото си искат. Аз харесах “Четири” и“Ничия земя” в последно време.

Comments are closed.