Когато Елена се съгласи да направим това бързо интервю, бях меко казано изненадана. Не мога да я свържа с идеята за няколко леки и забавни въпроса. Отговорите ѝ я върнаха в зоната на моето усещане за нея – човек, който бяга от суетата и неискреността и смята почти всичко за суета. Или абсурд. Или абсурдна суета и т.н. В този ред на мисли, ще избегна и обичайното изреждане на участията й, защото ще звучи извън тоналност.
Къде те намираме в момента?
Какво значение има?
Как влезе театърът в живота ти?
Влязъл ли е?
Колко често ходиш на театър?
Винаги когато ми се ходи.
Кое е представлението, на което най-много си се смяла?
“Мармалад”. “Самотният запад”. “Сътресение”. “Старицата от Калкута”.
Кое е представлението, на което най-много си плакала?
Чак пък.
Кой е спектакълът, след който си размишлявала най-дълго?
Не съм наясно с процеса.
Кое е представлението, което гледа последно?
“Ничия земя”.
Трагедия, комедия, или…?
Или какво?
Имаш ли любима реплика от пиеса?
Не.
Какво правиш преди премиера – имаш ли си ритуал?
Не. Различни неща си правя. Според представлението.
Коя роля винаги си мечтала да изиграеш?
Не знам. Май не съм мечтала на тая тема.
С кой от световноизвестните артисти би искала да работиш на сцената?
Майкъл Джексън. Няма да стане, знам.
Коя е любимата ти роля в живота?
Много сте интересни вие…
Класически или съвременни пиеси?
И трите.
Какво за теб е театърът?
100 неща и ни едно не ми идва да кажа. Това е.
Три постановки, които нашите читатели да не пропускат?
Нека вашите читатели да пропускат каквото си искат. Аз харесах “Четири” и“Ничия земя” в последно време.
Comments are closed.