Донка Аврамова завършва Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. Елена Баева. В театър „Възраждане“ започва да играе през 2007 г. Поканихме я на театър с нас не само защото показва завиден талант на сцената и определено грабва вниманието, но и защото е част от екипа на едно от най-успешните представления този сезон – „Къщата на гнева“. Тя и нейните „сестри“ бяха отличени с награда Аскеер за поддържаща женска роля. След бурните емоции, които изпита нашия екип по време на спектакъла, питаме Донка Аврамова за любовта ѝ към театъра:
Как влезе театърът в живота ти?
- Като малка бях много срамежливо дете, майка ми ме записа в куклена студия и така започна всичко…..
Кое е представлението, което най-много ти е въздействало?
- Не мога да посоча конкретно представление, както и не мога да посоча предпочитан жанр. Харесвам смелите, направени с въображение спектакли.
Колко често ходиш на театър?
- Не толкова често колкото ми се иска.
Трагедия, комедия, или…?
- И двете…
Имаш ли любима реплика от пиеса?
- Харесвам репликата на Адела от „Къщата на греха“ – „Когато гледам в очите му, сякаш бавно пия от неговата кръв“. А също и на Капитан Флинт от „Идиотите“ – „Няма измъкване от този свят, няма…“
Какво правиш преди премиера- имаш ли си ритуал?
- Прекръствам се три пъти и се моля всичко да мине добре.
Има ли малки и големи роли?
- И малките и големи роли са част от представлението. То е най-важното, а не колко време си на сцената, последното е суета.
Коя е любимата ти роля в живота?
- На майка и съпруга
Какво за теб е театърът?
Осъществена мечта, бягство, зареждане…
Три постановки, които нашите читатели да не пропускат?
- Постановките в театър „Възраждане“