Той е Димитър Николов. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Иван Добчев, випуск 2015. От малък иска да стане актьор, себеизразяване го нарича. Разпознаваем от малки и големи, защото в последните години се посвети активно на българското кино. Играе почти във всеки нов български филм. Да, и в „Доза щастие“. Търсен е и желан от много режисьори. Търсен и желан от Киното… но и от Театъра. Киното късо и дълго, сериалите смислени, театърът истински… Затова днес ще ви разкажем още и още за Митко.
В него са събрани много талант, една особена харизма, отговорност към професията, която си личи винаги в работата му. Изкуство… има и много изкуство в него – свири, пише и пее. Душата му е поезия с много Бесове, пъстрота и лека тъга се откриват в образа му, който понякога е яростен и краен, понякога – смирен и благ. Все пак с този лик на дете той носи преди всичко умиление и светлина около себе си. Има и интересен, характерен глас.
Млад, но може да се похвали, че работи с едни от най-добрите ни съвременни режисьори – Мариус Куркински, Александър Морфов, Иван Добчев, Явор Гърдев, Галин Стоев и др.
Носител на няколко филмови награди, а последната – за полет в изкуството „Стоян Камбарев“ 2019, го отведе чак до Рим като специален гост на Кинофестивала тази есен. Освен това през 2018-та той е единственият българин, попаднал в селекцията на Берлинале за млади таланти.
Ето го и театралният му свят:
Къде те намираме в момента?
В нас. Уча текст. И мисля върху пиеса. Имам премиера скоро.
Какво за теб е театърът?
Живот.
Колко често ходиш на театър?
Когато не играя. Или не съм на репетиции. Или снимки. Когато мога. И се чувствам в състояние, в което няма да изхабя това преживяване заради мои си грижи. Привнесени.
Кое е представлението, на което най-много си се смял и на което най-много си плакал?
За първото не знам. Почти във всяко добро представление плачеш и се смееш. Най-много съм плакал на „Моли Суини“ по Брайън Фриъл. Спектакъл на Борислав Чакринов. Участват Мария Сапунджиева, Тодор Близнаков и Стефан Иванов. Липсват такива спектакли.
Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?
Не е един. Ще споделя два – „Празникът“ на Явор Гърдев (МГТ „Зад канала“). И „Между празниците“ в ТР „Сфумато“ на Маргарита Младенова.
Кое е представлението, което гледа последно?
„Чамкория“.
Трагедия, комедия или…?
„Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света.“ Уилям Сароян
Имаш ли любима реплика от пиеса?
„Трябва да стане чудо.“
Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал? 
Моля се винаги преди представление.
Коя роля винаги си мечтал да изиграеш?
Нямам чак такива смели мечти.
С кого от световноизвестните артисти би искал да работиш на сцената?
Знае ли човек?
Kaкво репетираш/снимаш в момента?
„Малък динамит“. Аби Морган. Чудна пиеса
Защо публиката трябва да го гледа?
Дано си отговори след спектакъла.
Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?
„Празникът“
„Пияните“
„Черното пиле“
Може да гледате Димитър Николов в ТР “Сфумато” в “Стъклената менажерия” и „Медея – майка ми“ , в Народния театър в „Братя Карамазови“, “Наблюдателите”, “На ръба” и „Нощна пеперуда“ и в Пловдивския театър в “Момчето от последния чин”, „Малък динамит“ на сцена Дерида, София.
В киното вече има немалък опит и участва във: филма “Христо” на реж. Г. Лефтеров и Т. Мацанов, за който печели и няколко отличия – за най-добра мъжка роля на Българската киноакадемия, за главна мъжка роля на фестивала Златна роза, както и отново за главна мъжка роля от Международния фестивал Turin Cine Fest, Италия. Следват още големи роли във филмите “Безкрайната градина” (реж. Галин Стоев), “Живи комини” (реж. Радослав Спасов), “Далеч от брега” на Костадин Банев, както и няколко късометражни филма като “Преди да заспя” (реж. Николай Тодоров), “Дрехи” (Веселин Бойдев) и „Стопанинът на къщата“ (реж. Галина Георгиева), най-новите заглавия по екраните „Доза щастие“ (Яна Титова) и „Засукан свят“ (Мариус Куркински).
В телевизията – ролята му в сериала на Нова ТВ „Дяволското гърло“!
Мите, а сега накъде?
*фотографи: корица – Георги Вачев, сн. 3 и 4 – Стефан Н. Щерев
