Диана Ханджиева, актриса. Родена в София през 1994г. Още на 12 тръгва по стъпките на театралното изкуство, като се записва в школата на Петър Върбанов, при когото прекарва седем пълноценни години. Именно там тя се познава с много свои колеги и приятели. След това кандидатства в Академията и е приета от първия път (казва, че ако не я приемат, спира да се занимава с театър, но уви). И така през 2017г. се дипломира в НАТФИЗ със специалност Актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Ивайло Христов. Казва, че му е много благодарна и че дължи много от успехи си на него.
Още след завършването, от 2017г. до момента, работи на щат в Плевенския куклено-драматичен театър (първо по заместване, после официално). За доверието и мястото си там благодари на дългодишния директор Васил Василев, който даде работа и вдъхнови много млади хора, които са част от трупата на Плевен.
Участва и в независими проекти.
Ето го и нейния театрален свят:
Къде те намираме в момента?
В Плевен. След репетиция.
Какво за теб е театърът?
Театърът за мен е като втори живот. Започнах да се занимавам с театър, защото безумно ми харесваше идеята да бъда някой друг всеки ден. Много ми харесва да се ровя с нечий друг живот, макар и неистински. Да мога да забравя за едно известно време през денонощието, коя всъщност е истинската Диана, какъв е животът ми, какви са проблемите ми, за какво тъгувам, от какво се страхувам. Понякога се чувствам по- жива и по-истинска в театъра и на сцената, отколкото в живота.
Колко често ходиш на театър?
За съжаление по-рядко, отколкото ми се иска.
Кое е представлението, на което най-много си се смял?
Мисля, че е едно дипломно представление в НАТФИЗ, казваше се “Криминале 2D” на Мартин Каров. Бях го гледала 10 ли 11 пъти, не съм сигурна…
Кое е представлението, на което най-много си плакал?
Мисля, мисля, но не мога да дам отговор. Има много представления, които са ме докоснали, но нямам точен спомен, за такова, на което да съм плакала много.
Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?
Може би най-голяма следа е оставил спектакълът “Хъшове”. Възхищавам се на това представление и като професионалист, и като звител. Възхищавам се на живота, който кипи на сцената по време на спектакъла.
Кое е представлението, което гледа последно?
“Големанов” на Народния театър.
Трагедия, комедия или…?
Трагикомедията е моята кралица!
Имаш ли любима реплика от пиеса?
“Тих ангел прелетя”, “Чайка” А. П. Чехов. Всичко може да се случи в тази една реплика…
Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?
Да, имам! Да се притеснявам все повече и повече преди всяка следваща премиера! Ха-ха. Единственото, което правя е, да се помоля всичко да бъде наред и да изживея тези 1-2-3 часа по най-добрия начин. Но това е преди всяко представление, не само преди премира.
Коя роля винаги си мечтал да изиграеш?
Не мисля, че има такава. Искам да изиграя възможно най-много роли, без значение, колко са големи. Както казах обичам да се ровя в чуждия живот, така че всяка роля е добре дошла!
С кого от световноизвестните артисти би искал да работиш на сцената?
Не знам дали не бих се спекла, ако трябва да работя с нея, но Мерил Стрийп е човекът, до когото бих искала да се докосна. Също не бих отказала на Леонардо Ди Каприо, Брад Пит, Натали Портман, Матю Макконъхи, Джулия Робъртс и много други. Проблемът е, че те биха ми отказали… Ха-ха-ха.
Kaкво репетираш/снимаш в момента?
Репетирам “Богът на касапницата” от Ясмина Реза в Плевен.
Защо публиката трябва да го гледа?
Защото пиесата е страхотна, първо и преди всичко, една от рядко добрите съвременни пиеси. Има смисъл, има смях, и драма, има тъга, има каквото си поискаш. Режисьорът е от Русия и е ръководител на Руския театър в Талин, Естония. Интересен е погледът му върху пиесата и мисля, че ще се получи много приятно представление.
Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?
“Антигона” – ДКТ-Плевен,
“Опашката” – ДКТ-Плевен и
“Секс, наркотици и рок енд рол” – Театър Българска Армия.
Диана Ханджиева може да гледате в представленията „Богът на касапницата“ (от октомври); „Опашката“; „Антигона“ и „Човекът от Подолск“ в Драматично-куклен театър-Плевен.