На театър с Делян Илиев

0
0
Делян Илиев

Делян Илиев, роден в София, завършва актьорско майсторство през 2008-ма в класа на проф. Маргарита Младенова и Иван Добчев. След това поема по режисьорския път и завършва магистратура режисура в сценичните изкуства при проф. Красимир Спасов. Оттогава успява да реализира няколко заглавия като “Три сестри”, “Антигона и хората”, “Дванайсета нощ.. или как желаем?”, “Там където не сме”, “Дори мечтата стига”, както и най-новия спектакъл, който предстои да има своята премиера – “Оркестър Титаник” по Христо Бойчев.

Сцена от предстоящата премиера на “Оркестър Титаник”, реж. Делян Илиев

Къде те намираме в момента?

Разкрачен между премиерата на „Оркестър Титаник“ по Христо Бойчев в Родопския драматичен театър и началото на докторантура в НАТФИЗ. На прага на нова крачка – прекарах последните шест години и половина почти непрекъснато в Смолян, а сега ми предстои малко да се откъсна оттам заради нещо ново, свързано със студенти в Академията и това ме вълнува и напряга едновременно. Оставам като актьор в Родопския театър – разбира се, голямата любов не се изоставя.

Какво за теб е театърът?

Създаване на свят от нищото. Върху дъски. Свят, който има собствени закони. Измислянето и легитимирането на тези закони е най-интересно за мен в един процес. След това идва момент, в който те заживяват собствен живот и започват да те водят и да те карат да им се подчиняваш. Създал си нещо, което те е превърнало в негов роб. И може както да те издигне, така и да те провали зловещо. В тази робия съм дълбоко влюбен.

Колко често ходиш на театър?

Ходя единствено на спектакли, създадени от близки хора, както и на спектакли на учителите си. Честно казано редовият театрален афиш в столицата (и още повече извън нея) е една почти непрестанна обида към зрителите – предлага им се нещо познато, нещо, което не изисква мисъл и усет; смляна информация, задоволяваща най-повърхностното в човека – тук сега се смей, тук сега се възхищавай на тази актриса, тук сега пляскай, тук сега се бий в гърдите и бъди патриот… Но и как да е иначе – културата в България не е даже последна дупка на кавала, тя е просто един кавал.

Сцена от “Три сестри”, реж. Делян Илиев

Кое е представлението, на което най-много си се смял?

Последното, на което най-много съм се смял, ако може така да се каже, е най-новата премиера на МГТ Зад канала – „Шекспирин по време на пандемия“ на Теди Москов. Брилянтен спектакъл. Използвам случая да поздравя екипа им.

Кое е представлението, на което най-много си плакал?

„Станция Елабуга“ от програма ИЗХОД на Сфумато, спектакъл на Маргарита Младенова за Марина Цветаева. Много усилия ми костваше всеки път след представление да се изправя от седалката и да изляза навън.

Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?

Двата спектакъла на Сфумато от програмата ДОЛИНАТА НА СМЪРТНАТА СЯНКА по Братя Карамазови, „Альоша“ на Маргарита Младенова и „Иван“ на Иван Добчев. Спомням си много конкретно усещането след първите вечери, когато ги изгледахме с класа, тогава бяхме още първи курс. Съвсем ясно усетих как душата едновременно се завърза на възел и развърза. Гледал съм доста театър по света, но нищо по-въздействащо от тази програма. Пристрáстен съм, но и щастлив, че точно тези режисьори са ми учители.

Кое е представлението, което гледа последно?

Последно гледах гостуване в Шумен на „Косвени щети“ на Максима Боева. Шапка свалям на тази група момичета за ината да направят нещо, което искат и точно по начина, по който си го представят. Играе се в Театър Азарян в София, препоръчвам.

Сцена от “Там, където не сме”, реж. Делян Илиев

Трагедия, комедия или…?

Сега съм на клоунада, да видим докога.

Имаш ли любима реплика от пиеса?

„Болестта на нашето време – луди водят слепи.“ Не мисля, че е имало социален момент в последните четири века, в който това да не е било вярно. А и нека се огледаме сега около нас, в тази обстановка, в която се намираме, какво ще открием? Ами да.

Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?

Пия един малък коняк, ако е актьорска премиера. Ако е режисьорска – голям.

Коя роля винаги си мечтал да изиграеш?

Хамлет, сори за клишето.

С кого от световноизвестните артисти би искал да работиш на сцената?

Като гледам в последната година как се забавлява Антъни Хопкинс във Фейсбук, мисля, че с него – ей така, домашен театър, той, аз и котката му. Нещо на Пинтър ще върви.

Сцена от “Дванайсета нощ.. или както желаем”, реж. Делян Илиев

Kaкво репетираш/снимаш в момента?

Излиза Оркестър Титаник по Христо Бойчев, както казах в началото. Най-мъчния процес, който съм имал, проточи се повече от дълго заради пандемията и заради два други спектакъла, които трябваше да направя междувременно. Но и актьорите, и ние от екипа се преборихме все пак да види бял свят.

Защо публиката трябва да го гледа?

За да излезе за час и половина от бита си и да попадне в четири различни свята, които създават четиримата протагонисти в спектакъла – всеки със собствените си мечти и страхове. Тези светове са пъстри и различни и ни показват, че всеки е свободен да тълкува събитията по собствен начин, а не на стаден принцип.

Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?

„Мъртвешки танц“, „Луда трева“ и „Нова библия“ в Сфумато, както и всички гостувания на Родопския драматичен театър в София, дай Боже да ги има.

Премиерата на “Оркестър Титаник” по Христо Бойчев тепърва предстои. За повече информация, следете страницата на театъра във фейсбук, където ще може да намерите програмата за март и да гледате представления с участието на Делян Илиев.

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here