На театър с чаровната Никол Султанова

0
0

Никол Султанова – актриса с много таланти. Завършва НАТФИЗ през 2016 г. в класа на проф. Жени Пашова и доц. Петър Пашов в специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“. Никол е много, ама много чаровна и притежава уникален глас, който определено привлича и фокусира вниманието, когато тя е на сцената. Освен това рисува от дете и има осъществени четири изложби и над 100 продадени картини.

За мечтата да стане актриса тя ни сподели:

Като бях малка и си разигравах сценки от филми и исках да стана кино звезда… но във Варна, в състава, в който бях, имахме премиера, точно преди 9 години. Играехме “Лизистрата” по Аристофан. Когато се появих за първи път на сцена, си казах „Каква кино звезда?! Това е много якоо!“ Тогава бях на 18.“

Никол е участвала в няколко късометражни филма, един художествено-документален и една реклама, но с отворени обятия очаква нови екранни предизвикателства.

При молбата ми да разкаже няколко интересни факта за себе си, тя сподели:

„висока съм 1.58 см. и съм ходила на курс за манекенки,

всяко лято лицето ми се отрупва с лунички, въпреки тъмната кожа, очи и коса,

не съм турска принцеса, просто фамилията ми е такава”

Ето повече за Никол Султанова и от следващите редове:

Къде те намираме в момента ?
Мислено – на брега на морето, реално – пред компютъра, за мое съжаление.

Какво за теб е театърът?
Мечта, към която постоянно се стремя.

Колко често ходиш на театър?
Старая се да е възможно най-често, но имам доста да наваксвам.

Кое е представлението, на което най-много си се смяла?
„Старицата от Калкута” в Театър „199”, реж. Явор Гърдев.

Кое е представлението, на което най-много си плакала?
„Три сестри” , реж. Крикор Азарян, Младежки театър “Николай Бинев”.

Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?
„Аферата с мъртвите души”, реж. Мартин Киселов, Театър „Любомир Кабакчиев”, гр. Казанлък.

Кое е представлението, което гледа последно?
Актьорският изпит на третокурсниците на проф. Жени Пашова… Разцепих се! Плаках от смях! Цяло представление!

Трагедия, комедия или…?
От всичко по малко.

Имаш ли любима реплика от пиеса?
„Свинете се обичат така – една друга. Зайците се обичат така – един друг. Хората не се обичат така. Обича се, когато можеш да погледнеш в очите. Обича се, когато можеш да срещнеш очите. Обича се, както се яде ябълка. Обича се, както дишаш, обича се, както говориш. А не така – в кревата, под одеялото. Може и така, и така може… Все едно.”

Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?
Концентрирам се и минавам цялото представление на бързи обороти. Затварям очи и когато дават знак за начало, поемам дълбоко въздух. Започва!

Коя роля винаги си мечтала да изиграеш?
Маргарита от „Майстора и Маргарита”.

С кого от световно известните артисти би искала да работиш на сцената?
Ал Пачино ми е откраднал сърцето. Не ми пука на колко години е. Да идва тук и да работим!

Kaкво репетираш в момента и какво репетира последно?
В момента репетирам… нищо. Актриса на свободна практика съм и в момента не е изгряло слънце на моята улица. Последното, което репетирах, беше „Косвени щети” с режисьор Максима Боева. Играем го в Театър „Азарян”, сцена Backstage. Скоро предстои и последното ни представление за сезона.

Защо публиката трябва да го гледа?
Историите са истински – от книгата „Войната не е с лице на жена” на Светлана Алексиевич. Става въпрос за жените, участвали във Втората Световна война. Всички сме гледали мъжката гледна точка за войната. Заповядайте да видите женската.

Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?

„Самотният запад”, Театър „199”

„Животът е прекрасен”, Народен театър “Иван Вазов”

„Януари”,  ТР „Сфумато”

Никол играе в Куклените театри в Ямбол, Сливен и е част от няколко частни проекта в София. Озвучава сериал по Cartoon Network – “Unikitty” в ролята на брата – Пъпикорн. Еее, една такава сладост и радост носи Никол. Чудна, чудна!

Може да я гледате в спектаклите  “Цъфнали очи” – българо-унгарска продукция, реж. Габриела Хаджикостова и Ищван Наги; “Благуните”, реж. Илиян Илиев в Театър “Сълза и смях”; “Косвени щети”, реж. Максима Боева в Театър “Азарян”; “От. Чая. Ни. Е”, реж. Магдалена Славчева в I AM Studio в София, както и в няколко представления в Сливен.

 

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here