Божидар Йорданов завършва през 2019-та НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. Иван Добчев. Млад е, но притежава всички качества да успее и Да бъде! един от най-ярките актьори на своето поколение. Наскоро хапна „голям залък“ – изигра не кой да е, а Шекспировия Хамлет в премиерното заглавие на ТР „Сфумато“ – „Мишеловката“ с режисьор Боян Крачолов.
Освен това – 5 месеца преди дипломирането си, Божидар вече е поискан на щат. Неслучайно – талантлив е и това се забелязва от режисьори и директор още по време на дипломните си спектакли на сцената на Академията – „Черна Дупка“ (играе Перо) и „Процесът“ (играе Йозеф К.). От няколко месеца младият актьор работи в Благоевградския театър, където репетира усилено и за втората си премиера. Успешен и висок старт на сезона и кариерата! Мислете му… 
Ето повече за Божидар и театъра като част от него:
Къде те намираме в момента ?
– Намирате ме у нас, тъкмо след репетиция.
Какво за теб е театърът?
– Търсене на истина, смисъл. Откъсване от ежедневието и път към свят, в който се живее на една педя от земята. Възможност.
Колко често ходиш на театър?
– Винаги, когато мога. Въпреки заетостта, която имахме в Академията, както и сега, след нея, винаги може (и трябва) да има време за театър. Като човек, който се занимава с това, е дори някак си и необходимост. Хубаво е да знаеш как се променя и накъде отива.
Кое е представлението, на което най-много си се смял?/ Кое е представлението, на което най-много си плакал?
– Отговорът е и за двата въпроса: за мен не е важно дали дадено представление е предизвикало сълзи или смях у мен, а това, което е останало като тътен след това.
Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?
– Разбира се, може би има и други, но в момента се сещам за “The Scarlet Princess”, на режисьора Силвиу Пуркарете – Румъния, който гледах в началото на лятото. Абсолютна вихрушка! Почти тричасов спектакъл, който те потапя.
*(„Фауст“ и „Метаморфози“ са другите негови спектакли, заради които бих отишъл пак дотам!)
Кое е представлението, което гледа последно?
– „Мъртвият клас“ на Тадеуш Кантор – чудесен! (макар и на запис)
Трагедия, комедия или…?
– Всичките са нужни.
Имаш ли любима реплика от пиеса?
– Не съм се замислял…
Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?
– Ритуал е силно казано. По-скоро точната музика, усилена загрявка, концентрация. Вълнение.
Коя роля винаги си мечтал да изиграеш?
– Мечтана роля не съм имал или може би в момента не се сещам. Всяка роля е пътешествие, приключение, предизвикателство.
С кого от световноизвестните артисти би искал да работиш на сцената?
– Е…
Kакво репетира последно?
– Репетирах последно „Мишеловката“ (по „Хамлет“), с режисьор Боян Крачолов, в ТР „Сфумато“.
Защо публиката трябва да го гледа?
– За да си припомнят в този изметнат век какво е да бъдеш цял (дори за миг), да си представят какъв можеше да бъде този свят, преди да се превърне в „буренясала градина“. Да се потопят заедно с нас в преследване на Истината, която като че ли винаги е след следващия ъгъл. Да свалят маските.
Мисля, че този текст на Шекспир е повече от нужен във времето, в което живеем.
Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?
„Това НЕ Е Хамлет“
„Нова Библия“
„Празникът“
Божидар Йорданов може да гледате в представленията на Благоевградския театър – „Портретът на Дориан Грей“ и още две премиерни заглавия, които ще излязат до края на годината; и в Театрална работилница „Сфумато“ в „Мишеловката“, „Филоктет“ и др.
*фотограф на корица – Петър Недялков; фотограф сн. 3 – Иван Христов; фотограф сн. 4 – Иван Дончев
