снимка: Зара Куртева
Тя е Божана или Жана, както я наричат околните… нежно цвете, пораснало на сцената… минала през школата за класически балет, а след това школата на Стефан Данаилов.
Божана е с обЛИК на дете, цялата красота е събрана в нея. Крехка и малка, но едновременно мъжкарана и бунтар. Приличаща на приказна малка фея, магична, пластична и завладяваща с чар… неслучайно я избират да играе както в спектакли за възрастни, така и в детски представления.
Божана Мановска, актриса. Родена в Смолян, но прекарала по-голямата част от живота си в Пловдив и София. През 2012 завършва Националното училище за танцово изкуство със специалност класически балет в класа на Милена Симеонова. Още като ученичка участва в спектаклите на Софийска опера и балет. В годината, в която завършва, е приета в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Стефан Данаилов. Още от студентството си там е доста дейна на сцената и участва в няколко професионални спектакъла, сред които два в Народния театър („Веселите Уиндзорки“, режисьор – Ръсел Болъм и „Херкулес и Авгиевите обори“, режисьор – Ивайло Христов). През 2016 завършва НАТФИЗ.
Снимала се е в най-различни проекти – от телевизионни реклами до пълнометражни филми като „Капитанската дъщеря“ и „11А“. Освен това, сигурно сте срещали красивото и лице на екрана в някои от епизодите на сериалите – „Откраднат живот“, „Дяволското гърло“ по Нова ТВ и „Скъпи наследници“ и „Столичани в повече“ по БТВ.
Сред наградите, които получава са: награда на община Смолян за художествени резултати и принос за развитието на РДТ „Николай Хайтов; „Майсторско изпълнение“, спектакъл „Цяло лято четох“ на международен фестивал „Вълшебната завеса“; „Най-добра женска роля“, спектакъл „Зле съшития Орфей“ на европейски фестивал „Пътуващ театър“, както и като абсолвент в НАТФИЗ, награда „НАЙ НАЙ НАЙ“ актриса на випуск 2016.
Вече четири години е актриса в Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“, Смолян, като за конкретния театър споделя, че той предоставя поле за развитие на млади и талантливи актьори и трупата му е именно такава.
Ето го и нейния театрален свят:
Къде те намираме в момента?
На любимото ми място! И току-що посадих първите си домати. Мисля, че съм готова за нов бизнес.
Какво за теб е театърът?
За мен театърът е голяма отговорност.
Той е много изкуства, различни чувства и много човешки животи в едно. И водещото чувство е любовта. Тя ги обединява, прави ги неразривно свързани и зависими от нея.
Едно представление може да осветли човешката душа, да я отправи и утвърди в доброто.
Колко често ходиш на театър? 
За мен това е професионална необходимост и задължение.
Колкото по-често, толкова по-лесно навлизам в сложната плетеница на човешките чувства. Все по-ясно разбирам човешката слабост и я приемам.
Кое е представлението, на което най-много си се смял?
„Живак„, моноспектакъл на Димитър Живков, режисьор – Димитър Стефанов.
Кое е представлението, на което най-много си плакал?
„Небесен отряд“, постановка на професор Стефан Данаилов, режисьор – Сава Драгунчев.
„Чайка“, режисьор – Илиян Николов.
Помня, че бях доста малка на възраст и се разплаках. Качих се на сцената по време на действието, плачейки. Тогава мойта майка играеше Нина Заречная. Тичах към нея…Спирам до тук. Ха – ха – ха!
Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?
„Ромео и Жулиета“, режисьор – Здравко Митков, постановка на Театър „София“. Госпожата ни по български език и литература – Мария Русанова, ни заведе да я гледаме. Мисля, че бях седми клас. Спомням си, че се влюбих едновременно в Ромео и в Меркуцио. Много бях впечатлена от играта на актьорите. Усетих, че искам да съм на сцената и да играя заедно с тях. Представлението беше като летене. На един дъх. Тогава се влюбих в това изкуство. Благодаря на актьорите и госпожа Мария Русанова.
Кое е представлението, което гледа последно?
„Дивият запад“, Театър 199.
Трагедия, комедия или…?
Всичко може да ми хареса, зависи как е направено. Може би трагикомедия.
Имаш ли любима реплика от пиеса?
„Ако отвръщаш на злото със зло, как ще има мир и тишина?“ – („Калуня – каля“, режисьор Благой Бойчев)
„И всички виждат всичко, но прехапали език, мълчат.“ – („Антигона и хората“, режисьор Делян Илиев)
Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?
Обичам да отида по-рано в театъра, да загрея, да хвърля око на сценичните работници, на осветителите, озвучителите, помощник-режисьора, на реквизит и гардероб, но без да ме забелязват. Тайно наблюдавам как сглобяват и нареждат света, който съвсем скоро ще оживее. Като пчелички, които подготвят някакво тайнство. Това ме кара да си изчистя главата от всякакви битови мисли и задължения. Има още едно, две неща, които няма да кажа, за да не се развали тайнството.
Коя роля винаги си мечтал да изиграеш? 
Доста са. Понякога си мисля, че харесвам повече мъжките роли.
С кого от световноизвестните артисти би искал да работиш на сцената?
Ръсел Кроу и Леонардо ди Каприо. Представях си аз да играя Жулиета, а Леонардо ди Каприо да играе Ромео. Но след като излезе филма, в който той играе Ромео, ми се изпари желанието! Сърдита съм му! Ха-ха-ха. Засега остава Ръсел Кроу.
Какво репетираш/снимаш в момента?
Репетирах едно представление за деца, в РДТ “Николай Хайтов”, режисьор Елза Лалева, но прекъснахме репетиции заради извънредното положение в страната. Ако всичко е наред с театрите през есента, започваме репетиции на “Юдина Ела”, режисьор Юрий Дачев.
Нищо не снимам в момента. Но се готвим за снимки на дебютен сингъл на групата “Two Hours”, парчето се казва “Нямам сили”.
Наложи се да отложим работния процес на един танцов спектакъл, хореограф и режисьор Ина Гергинова. Той е нещо като социално ангажиран мултидисциплинарен проект, чието основно средство е съвременният танц. Тематиката е екологична, сюжетът – постапокалиптичен.
Защо публиката трябва да го гледа?
Защото имаме да им казваме важни неща!
Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?
- “Хъшове”, режисьор Александър Морфов.
- “Полет над кукувиче гнездо”, режисьор Александър Морфов.
- “Живак”, режисьор Димитър Стефанов.
Можете да гледате Божана Мановска в:
- „Калуня-каля“, режисьор Благой Бойчев
- „Антигона и хората“, режисьор Делян Илиев
- „Дванайсета нощ“, режисьор Делян Илиев
- „Цяло лято четох“, режисьор Елза Лалева
- „Приключения опасни с герои сладкогласни“, режисьор Адриан Петров
- „Празник за всички“, режисьор Елза Лалева
- „Хък Фин“, режисьор Венелин Методиев
Фотографи в статията: Зара Куртева, Светослав Николов, Zlat Noisiaz, Калина Георгиева и Михаил Хубчев.
