Красивото лице, изящна, грациозна, нежна, плаха, магнетична… като сърна, като българска мома от приказките, изкусителка… Момиче от славен артистичен род – майка ѝ – актрисата от Народния театър – Албена Ставрева и дядо ѝ – световноизвестният скулптор, илюстратор и сценограф – Георги Чапкънов-Чапа.
Боряна Маноилова, актриса, професионален модел, родена в София. Завършва НАТФИЗ със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ през 2019-та в класа на проф. Атанас Атанасов. Още като студентка започва да снима в големи продукции, а на сцената може да сте я гледали в постановките „Катастрофа“ в ТР „Сфумато“ или в „Серотонин“ в Театър „Азарян“. Именно за последната си роля, която изброихме, има номинация ИКАР 2021 в категория „ДЕБЮТ“.
Важна награда в колекцията ѝ е People of the year 2018 на италианското списание “Freetime”.
Покрай работата си е обиколила интересни точки по земното кълбо, сред успехите и е Кино фестивала в Токио, снимки в Азербайджан, а наскоро се завърна и от снимки в Англия.
Скоро ѝ предстои премиера в пълнометражния филм на актьора и режисьор Мариус Куркински – „Засукан свят“. Там тя играе неговата майка.
Къде те намираме в момента?
Вкъщи, на слънчева тераса. Почивам си, защото преди дни се върнах от снимки в Англия.
Какво за теб е театърът?
Когато съм била малка, баба ми ме е завела да гледам представление на Смолянския театър, в което е играела майка ми. След като публиката е заела местата си, светлините в салона са изгаснали и представлението е било на път да започне, в тъмнината и тишината съм казала, на висок глас: „Няма страшно, няма страшно, ей сега ще стане светличко“.
Театърът за мен е това. Моментът, в който светлините притихнат, два свята се срещнат, а после става “светличко”.
Колко често ходиш на театър?
Възможно най-често.
Кое е представлението, на което най-много си се смяла?
Много са! Хубаво е човек да се смее!
Кое е представлението, на което най-много си плакала?
Това, което изниква моментално в съзнанието ми, е “На ръба” на Александър Морфов.
Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?
От много малка съм прекарвала много време в театъра. Присъствайки на репетиции, гледайки спектакли. Всеки един ме е разтърсвал по свой си начин, научавала съм нови неща: за себе си, за света, за невидимото.
Спомням си, че много силно ми въздейства “Къщата на гнева” в Театър Възраждане. Режисьор е Диана Добрева. Когато гледах за първи път това представление, а аз съм го гледала много пъти, толкова много ми хареса, че исках на всички да кажа, но в същото време нещо ме беше стиснало за гърлото.
Друго любимо мое представление е “Мъртвешки танц”, постановка – Маргарита Младенова.
Кое е представлението, което гледа последно?
“Нова Земя” на Бина Харалампиева.
Трагедия, комедия или…?
И трите!
Имаш ли любима реплика от пиеса?
Да, със сигурност, даже не една.
“Аз поне опитах.” – Мак Мърфи, “Полет над кукувиче гнездо“, постановка – Александър Морфов.
Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?
Не, нямам ритуал. Концентрирам се и пожелавам на добър час на колегите си.
Коя роля винаги си мечтал да изиграеш?
Тези, които съдбата е определила като подходящи за мен.
С кого от световноизвестните артисти би искал да работиш на сцената?
Мога да назова много имена. На сцената, в киното, където и да ме отведе пътят ми, си пожелавам да продължавам да работя с хора, от които да се уча.
Kaкво репетираш/снимаш в момента?
Репетирам “Коприна” в Драматичния театър в Пловдив. Режисьор е Диана Добрева. Скоро приключи първият етап от репетционния процес и с вълнение очаквам следващия.
Както споменах по-рано, бях в Англия и приключих заснемането на късометражния филм “So Far So Good”. Режисьор е Мария Павликовска. Филмът също премина през два снимачни етапа. Първият беше през месец ноември, а сега завърши вторият.
Защо публиката трябва да го/ги гледа?
Имам големия късмет да участвам и да работя в стойностни проекти с хора, които много ценя и уважавам. В този смисъл, мисля, че и публиката би оценила и би намерила нещо, което да си вземе и да занесе в съзнанието си.
Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?
“Къщата на Гнева”, “Дебелянов и Ангелите”, “Пияните”, всички постановки на Александър Морфов, които силно се надявам, че отново ще пълнят театралните салони и в България.
Боряна Маноилова може да гледате на сцената на ТР „Сфумато“ в спектакъла „Катастрофа“, реж. Антон Угринов; в Театър „Азарян“ в „Серотонин“, реж. Крис Шарков и скоро в премиерния спектакъл „Коприна“ в ДТ-Пловдив.
Сериали и кино продукции: “Гомора”– италиански сериал (реж. Клаудио Купелини) “The Bra”– немски пълнометражен филм (реж. Файт Хелмер), “Keeping Faith” – BBC сериал (реж. Пип Бротън), “Засукан Свят” – български пълнометражен филм (реж. Мариус Куркински), “Късата Клечка” – български пълнометражен филм (реж. Димитър Петков-Пух), “So Far So Good” – английски късометражен филм (реж. Мария Павликовска).
Боряна, пожелаваме ти още много роли на екрана, сцената и в живота! Успех!
*фотографи – “Серотонин”- фотограф: Стефан Н. Щерев, с Боян Петров в “Катастрофа”- фотограф: Георги Сиркатов, две снимки от снимачната площадка на “So Far So Good”- фотограф: Блерта Камбо ( сн. 2 и сн. 5)
