Александра Майдавска, актриса. Родена в София. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в първия клас на доц. д-р Пенко Господинов, випуск 2020. Част е от трупата на ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна, където вече ѝ са поверени главни и важни роли.
Започва да се занимава с театър в 10-ти клас, а още по време на следването си в НАТФИЗ се превъплъщава в запомнящи се персонажи на сцената. Нежна, магнетична, с присъствие и сила. Режисьори като Елица Йовчева работят с нея в не един проект.
с Елица Йовчева в кадър от спектакъла „Г-ца Анна“, фотограф – Мария Цветкова
Първата професионална роля на Александра е на Маша в спектакъла „Владимир” от Матяж Зупанчи във Варненския театър. Следват Емилия в „Отело” на Уилям Шекспир, Елеонора в „Само за жени” от Дарио Фо и др. Участва в най-новите юбилейни постановки на театъра – като Катерина Кавалиери в „Амадеус” от Питър Шафър на Стайко Мурджев и като Зара Хари в постановката на Бина Харалампиева „Тютюн” по романа на Димитър Димов. А скоро излезе и последната ѝ премиера в спектакъла „Инстинкът“ във Варна с режисьор Стоян Радев Ге. К.
Снима в киното, както и в реклами и музикални клипове.
Ето го и театралния свят на Александра Майдавска:
Къде те намираме в момента?
Връщам се от град Кран в Словения, където представихме Варна и България на 51-вия фестивал „Седмица на словенската драма” с „Владимир” от Матяж Зупанчич – представление на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”.
снимка от „Владимир“, фотограф – Тони Перец
Какво за теб е театърът?
Катарзис.
Колко често ходиш на театър?
Стремя се да ходя често, когато имам възможност.
Кое е представлението, на което най-много си се смяла?
„Богът на касапницата”.
Кое е представлението, на което най-много си плакала?
Ако има стойностен текст и истина, плача често.
Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?
„Хамлет” в Народен театър „Иван Вазов”.
Кое е представлението, което гледа последно?
„Боклук” в Театър 199 „Валентин Стойчев”.
Трагедия, комедия или…? 
Смисъл и послание.
Имаш ли любима реплика от пиеса?
„Страхът имаше смисъл преди, когато не бяхме изгубили надежда” – „При закрити врата”, Жан-Пол Сартр.
„Зле любите я, щом от скръб сте луди,
защото тя е във блаженство. Знайте,
щастливи са не тез, които дълго
живеят във света, а тез, които
напускат го в предчувствие на радост.” – „Ромео и Жулиета”, У. Шекспир
Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?
Зареждам се с енергия, връщам се към свръхзадачата на персонажа, правя загрявка – физическа и гласово говорна, концентрирам се, поздравяваме се с колегите и смело напред!
снимка от „Тютюн“, фотограф – Росен Донев
Коя роля винаги си мечтала да изиграеш?
Лив Щайн, Г-ца Юлия, както Ева или Шарлот от „Есенна соната”.
С кого от световноизвестните артисти би искала да работиш на сцената?
Много бих искала с Al Pacino, Meryl Streep, Benedict Cumberbatch, Захари Бахаров.
Kaкво репетираш/снимаш в момента?
„Вечеря за глупаци” от Франсис Вебер; режисьор – Николай Кенаров, Драматичен театър „Стоян Бъчваров” – Варна.
Защо публиката трябва да го гледа?
Често биваме преднамерени към някого, подценявайки личността му, без да съзнаваме, че неговата „ глупост”, в друга ситуация, може да се окаже спасение. Всичко е въпрос на гледна точка.
Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?
„Мъртвешки танц”, реж. Маргарита Младенова;
„Пияните” , реж. Явор Гърдев;
„Три сестри” , реж. Тимофей Кулябин
„Куцулан или Вълча Богородица“, фотограф – Беатрис Бочева
Александра Майдавска може да гледате в Драматичен театър „Стоян Бъчваров” в „Тютюн” по романа на Димитър Димов в ролята на Зара Хари; в „Амадеус” от Питър Шафър в ролята на Катерина Кавалиери; в „Поразените” по романа на Теодора Димова в ролята на Виктория; в „Само за жени”, Дарио Фо в ролята на Елеонора, в „Отело”, Уилям Шекспир в ролята на Емилия; във „Владимир” от Матяж Зупанчич в ролята на Маша; „Инстинктът“ от Анри Кистмекер.
и в София в “Куцулан или Вълча Богородица”, реж. Траяна Минкова, „Г-ца Анна” (психоаналитично съновидение по записки на Фройд и Бройер, част от театрална поредица „Катарзис”), реж. Елица Йовчева.
*Интервюто е взето на 12 ноември.
*Сн. №4 е от спектакъла „Поразените“, ДТ-Варна; фотограф – Тони Перец.
