Александър Тонев е актьор, роден в Перник. Завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“, в класа на проф. Иван Добчев, випуск 2019. Отдаден на изкуството от малък, минал през Художествената гимназия, развила голям талант и човек в него. Духовна и интересна личност.
Изключително ярък и характерен образ на сцената, открояващ се сред другите. С дълбочина в очите и мисъл. С лице на моменти изразяващо маниакалност. С всяка следваща роля все по-запомнящ се. Гради. Загражда дори често невидимо и себе си…
Не остава незабелязан от режисьорите, играе и стъпва на професионалната сцена още като студент. Разпределян е винаги в главни роли (случайност?). Публиката го заобичва, критиката го хвали, колегите също.
Някак допълва театъра и стои убедително на сцената!
Александър Тонев си партнира с едни от най-големите имена от българския театър – Захари Бахаров и Теодора Духовникова
Играе на четири големи столични сцени, а отскоро дебютира и на най-голямата – тази в Народния театър, в главна роля в спектакъла „Синът“ от Фл. Зелер, режисьор Диана Добрева. Там (и по принцип) Александър си партнира със значимите имена в съвременния български театър като Захари Бахаров, Владимир Пенев, Теодора Духовникова, Радина Кърджилова, Мимоза Базова, Койна Русева и др.
Ето го и театралния свят на Александър Тонев:
Къде те намираме в момента?
Вкъщи, почивам си.
Какво за теб е театърът?
Не съм сигурен дали докрай съм си отговорил на този въпрос, но знам, че е Нещо съкровено, Нещо голямо и Нещо страшно. Вярвам, че театърът е способен да преобърне или да промени начина, по който възприемаме света. Разбира се, това е много трудно и се случва рядко, може би дори е на границата с възможното. Кафка казва, че за него хубавата книга разбива леда на замръзналото море вътре в нас (по спомен цитирам), може би е нещо в тази посока.
Колко често ходиш на театър? 
Недостатъчно често. Имам много пропуски. Иначе се опитвам да ходя колкото се може повече.
Кое е представлението, на което най-много си се смял?
Не си спомням. Май Мая Новоселска и Теди Москов са едни от най-големите ни артисти, когато става въпрос за смях.
Кое е представлението, на което най-много си се плакал?
Отново не знам. Поплаквам си скришом понякога.
Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?
Може би „Бурята“ от Уилям Шекспир с режисьор Катя Петрова в Столичния Куклен театър. Мисля, че след него започнах да допускам пред самия себе си, че искам да бъда актьор. Също така много ме разтърсиха спектаклите „Медея, майка ми“ и „Книга за изгаряне“ в ТР Сфумато.
Кое е представлението, което гледа последно?
Медея.
Трагедия, комедия или…?
Аз май предпочитам трагедии. Но казват, че комедията е едно стъпало над трагедията.
с Радина Кърджилова в „Идиот“ по Достоевски
Имаш ли любима реплика от пиеса?
Сещам се за: „Остави се на чувството. То е от Бога.“
Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?
Не е нещо конкретно. Опитвам се да се съсредоточа, колкото мога повече. Опитвам се да гледам на самия спектакъл, на това което следва да се случи, като на ритуал.
Коя роля винаги си мечтал да изиграеш?
Аз имах огромен късмет и ми се даде шансът още от НАТФИЗ да играя в наистина много вдъхновяващи неща. И мечтая единствено оттук нататък да са колкото се може по различни.
С кого от световноизвестните артисти би искал да работиш на сцената?
Ще се изложа, но не знам кои от известните филмови актьори са и театрални. Харесвам много Уилям Дефо, Тим Рот, Едуард Нортън, Гари Олдмън, Ал Пачино.
Kaкво репетираш/снимаш в момента?
Тези дни беше втората премиера на „Синът“ от Флориан Зелер, режисьор Диана Добрева в Народния Театър.
кадри от „Синът“, НТ „Иван Вазов“
Защо публиката трябва да го гледа?
Защото е съвременна пиеса, чийто център и фокус е семейството като ценност. Това е нашият първи най-интимен и най-важен свят, защото там сме възпитани, от там произлизаме. Засягат се въпроси като любовта, раздялата, наследството от родителите ни, вината, можем ли да помогнем, можем ли да разберем истински човека, когото обичаме.
Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?
„Синът“ в Народен театър, „Нова Библия“ и „Идиот“ в ТР „Сфумато“ (с мен)
„Празникът“ в МГТ „Зад канала“, „Рицар на Светия Дух“ в Народния театър,
„Чамкория“ в Театър 199 (без мен)
Александър Тонев може да гледате в следните представления: „Синът“ в Народен театър „Иван Вазов“; „Чайка“ (Треплев) в ДКТ „Константин Величков“ – Пазарджик; „Най-бързият часовник във Вселената“ в Театър 199 „Валентин Стойчев“; „Идиот“ (Княз Мишкин) и „Нова библия“ (Левачко) в Театрална работилница „Сфумато“, както и в детското представление „Роня, дъщерята на разбойника“ в Театър „София“.
Щатен актьор в трупата на ДКТ „Константин Величков“ – Пазарджик.
*фотографи: корица – Божидар Марков; сн.1 и сн. 2 – Божидар Марков; сн. 3 – ДКТ – Пазарджик архив; сн. 4 – Яна Лозева; сн. 5 и сн. 6 – Божидар Марков, сн. 7 – ДКТ – Пазарджик архив и сн. 8 – Яна Лозева
