фотограф на корица: Петър Недялков
Александър Евгениев, роден през 1993 в Разград. Актьор по професия и душа. Дипломира се в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ през 2017 г. в класа на проф. Пламен Марков – един от най-сплотените класове на моето поколение. Крепи ги и хубавото, и лошото!
Още като студент Александър изигра нелеката роля на Йоан Кръстител в представлението „Саломе“ от О. Уайлд (реж. Диана Добрева, Театър българска армия). След това остави и ярка следа с превъплъщението си на поета Пейо Яворов в постановката „Нирвана“, където си партнира с талантливата Ирина Митева. От скоро е щатен актьор в Пловдивския драматичен театър.
Носител на награда за актьорско майсторство „Любимец 13“ (2016г.).
Александър Евгениев, фотограф – Йоан Гълъбов
А иначе –
Александър... бурни емоции, чувства, стихии, понякога бедствие предимно за себе си, понякога и за околните. Добър и човечен. Силен характер. Мъжкар. Притежава голямо сърце, смело, способно да понесе много роли..тежки, много сериозни, много мрачни, но понякога и светли. Чувствен. Той може да изиграе всичко – през мрак до светлина, та и обратно. На сцената, а и в живота обикновено гори. Работи добре – трудолюбив и упорит. Има няколко лица и от теб зависи на кое ще попаднеш…
Определено оставя хубав спомен в четящите го.
Може би сте го виждали като барман, „доизхранва“ се от това, но и снима фотосесии, в онлайн сериали, клипове и т.н… защото както вече споменахме, претежава атрактивна характерна външност. Пише. А покрай карантината се е впуснал в ново приключение Youtube влог заедно с колегата си и приятел добър – Кирил Недков.
Сподели ми защо и откъде Театър:
„Израстнах в театъра, покрай баща ми, който е актьор. Там се чувствах добре. После се записах и ходих на актьорска школа няколко години… А после, след като завърших, реших, че „академия“ звучи като нещо, в което нямам качествата да стоя. Работих хиляди неща в Англия, после Кипър… И… Както често обичам да казвам „you have to risk it to take the biscuit!“. Приеха ме в Академията и… Така…
А ако не бях актьор, щях да съм военен. „
Ето го и Ги отворите му за рубриката. Енджой:
Къде те намираме в момента?
Вкъщи. От доста време все тук можеш да ме намериш.
Какво за теб е театърът?
Движеща сила. Път. Стремеж. Свобода. Начин да излееш онова, съдържащо се в теб, което иначе не би могъл.
Колко често ходиш на театър?
Преди да настъпят тези странни времена, се стараех да ходя възможно най-често.
Кое е представлението, на което най-много си се смял?
На кое „най-много“ съм се смял, не знам, не съм го „мерил“. Но веднага в главата ми излезе „Хляб в джоба“ с реж. Веселин Петров.
Кое е представлението, на което най-много си плакал?
Разбрахме се вече, че измерването на „най“ ми е трудно, нали? Помня, че „Бащата“ на режисьора Диана Добрева сериозно ме „разчовърка“ отвътре.
Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?
Старая се да не позволявам нещо да „разтърсва света ми из основи“. Все пак, наскоро гледах запис на „Три сестри“ (реж. Крикор Азарян). Със сигурност ме изкара от познатото равновесие.
Кое е представлението, което гледа последно?
Запис на „Калигула“ (реж. Явор Гърдев).
Трагедия, комедия или…? 
Все повече си давам сметка, че границата между двете е тънка като косъм. Прости, но тук ще заема неутрална позиция.
Имаш ли любима реплика от пиеса?
„Да караш някого да страда е единственият начин да живееш в лъжа.“
Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?
„Експрес ХХ век“ – снимка Георги Вачев
Преди всяка премиера е различно. Понякога се забутвам някъде, на тъмно и тихо, понякога се занимавам с „треската“, позволявам й да се разлее максимално в мен. Винаги поемам дълбоко дъх преди да изляза на сцената.
Коя роля винаги си мечтал да изиграеш?
Която и да кажа, няма да е тя.
„Нова библия“, ТР „Сфумато“ – снимка Яна Лозева
С кого от световноизвестните артисти би искал да работиш на сцената?
Антъни Хопкинс, Тилда Суинтън, Хоакин Фийникс… Може да се изрежда дълго.
Kaкво репетираш/снимаш в момента? 
Преди да се появи това „извънредно положение“ започнах репетиции на „Майстори“ в Пловдив, които бяха преустановени. Наскоро се изправих пред страха да снимам някакви мои неща за YouTube – #KATV
Защо публиката трябва да го гледа?
„Майстори“ звучи вехто на повечето млади хора, а всъщност темата заложена в текста ми се струва вечна. Относно моите неща… Чак да „трябва“… Стараем се (с Кирил Недков) хем да разсмеем, хем да кажем „нещо“.
Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?
„Това не е Хамлет“ в ТР „Сфумато“,
„Нордост“ в Младежки театър „Николай Бинев“,
и „Полет над кукувиче гнездо“ в Народен театър „Иван Вазов“
снимка: Йоан Гълъбов
Александър може да гледате в следните представление (дано много скоро!):
„Калигула“ в Народен театър
„Нова библия“ в ТР „Сфумато“ (II-ри циганин)
„По-полека“ – копродукция между Драматичен театър-Пловдив и Младежки театър
„Нирвана“ в ДКТ – Шумен (Пейо Яворов)
„Експрес XX век“ отново в ДТ-Пловдив
„Да бъдеш или не Ромео и Жулиета“ в ДТ-Сливен
Смело вярвай в мечтите си и ги постигай!
