Успяваш някак да се вредиш сред 199-те човека, които трепетно очакват да влязат в салона, за да станат пътници в омнибуса на Бае Славе за Чамкория и да отпътуват 100 години назад във времето. А на слизане… на слизане през 2018-та си с усмивка, зад която се крият десетките теми от спектакъла, стотиците мисли, свързани с личния ти живот, и една песен, от която не си разбрал нито дума, но много искаш да знаеш коя е.
Представлението в Театър 199 е по романа на Милен Русков „Чамкория“, който също като „Възвишение“ се базира на реални събития и исторически източници. След драматизация и прекрасната работа на сцената „Чамкория“ не e просто забавен моноспектакъл на шопски диалект (въпреки че и като такъв си е много добре), а e по-скоро изповед. Изповед за личната история, греховете, премълчаванията и надеждите на Бае Славе – чаровният шЕфьор, който цял живот кара – таксито, военния камион, а сега е успял да изтегли кредит, за да си купи цял омнибус.
На път към Чамкория зрителят се връща в историята на България и атентата в църквата „Света Неделя“ в София през 1925 година, когато едно погребение става ден на смъртта на много други хора. Макар и да не става жертва, Бае Славе е белязан от този ден и той се превръща в отправна точка за неговите кошмари.
Бае Славе решава да излезе да изпуши една цигара… а „Света Неделя“ потъва в дим! В живота ние си задаваме въпроса „Какво щеше да стане, ако…“ за големите избори, които сме направили, но всъщност всяко едно малко решение може да промени съдбата ни – както тази на шофьора на омнибуса.
Ситуацията в държавата през онези години е пречупена през личните наблюдения и преживявания на един дребен човек – мрънкащият човек. Макар и век назад, този образ е толкова близък до нас днес. Ако не мога да подчертая друга съществена характеристика на масата българи, с ръка на сърцето мога да кажа, че мрънкането за несгодите на битието е основна черта на нашенци.
„Че живеем некакси в тая злополучна България, понеже аз я мразим, обаче па я и обичам. Па защо я обичам, и с чук да ме удариш по главата, не моем да ти кажем! Аман от България, аман от тоя умерен пояс, и от равномерното движение на Земята аман!“, нарежда Бае Славе по пътя и България, и Земята, и всичко. А днешният Бае Славе мрънка и за снега, и за снегорините, и за общината, и за ЧЕЗ, и за БФС… без да предприема нищо, за да промени средата, в която живее!
Но в своите разсъждения шопският герой бързо осъзнава, че сам си е виновен за всичко, от което се оплаква. В крайна сметка нито комунистите, нито царят, нито правителството са правили децата му. И сега „тъй нареченото му семейство“ се състои от 5 гърла, които трябва да храни, а на млади години не е мислил за това. И колкото и да иска да се отърве от семейството си и да крои какви ли не планове, включително да стреля по царя (забележете – да стреля, не да го застреля, защото „той не е лошо момче царят“), в най-трудните моменти Бае Славе си дава сметка за важните неща в живота и прегръща и целува жена си с тиха усмивка и надежда за утре.
И както си мислиш, че Бае Славе е наистина само един мрънкащ човек, който по забавен начин разказва обстоятелствата, така той те зашлевява с поредната изповед и грозна истина за България в онези години.
Но този образ нямаше да е толкова силен, ако зад него не стоеше Захари Бахаров. Той се слива с Бае Славе много чисто и без престореност. Минава от тема в тема, отплесва се, после се връща и това се случва естествено. Даже на моменти прави грешки и си казва „Не, бе, и аз пък какви ги дрънкам!“. Чудиш се дали това е поставено или сега му се случва.
Ролята на Бае Славе е много по-далечна от всичко, с което е познат Бахаров. Тук го няма лошото момче, което гледа яростно. Но пък има един момент, в който колкото и да си се вкарал в спектакъла, няма как да не се сетиш за „Националната лотария“, с усмивка, разбира се. Ще оставя да откриете този момент сами.
Спектакълът е 2 часа и 10 мин. Разконцентрирах се за момент и си дадох сметка, че няма никакво действие. Е, има малки неща, които героят прави – да стои подпрян на омнибуса или да го „кара“, да намества нещо или да пие вода, но така или иначе те не са определящи. От друга страна, добрата режисура на Явор Гърдев и играта на Бахаров са направили така, че текстът да не тежи, действието да минава през емоциите и преживяванията на героя. Смея да кажа, блестящо са се справили с тази задача. Толкова добре, че да заобичаш Бае Славе, да го съжалиш и в същото време да му се ядосаш.
Бае Славе може да ти даде един много хубав урок в живота и той е, че винаги може да стане по-зле и съдбата винаги може да те прецака още малко! Но пък черногледството и отчаянието е за хора, които не искат да живеят, а просто съществуват.
Този колоритен образ е толкова добър, защото е сред нас. Той е съседът ти, чичо ти, синът ти… В героя Бае Славе са заложени общочовешките копнежи и ценности, които правят героя толкова пълнокръвен. Да си свободен, да имаш време за себе си, да нямаш дългове, да си щастлив, а защо не и да видиш пингвин – кой не желае тези простички, но съществени неща?
И преди 100 години на път към Чамкория, и днес на път към Боровец хората са си мислили и си мислят за тези неща, защото те са част от самите нас.
Отидете да видите Бае Славе! Може да го харесате или намразите, но в никакъв случай няма да ви остави безразлични.
И за финал – намерих песента, за която ви разказах в началото, с помощта на Театър 199. Подарявам ви малко настроение от спектакъла 🙂
Театър 199
ЧАМКОРИЯ
по романа на МИЛЕН РУСКОВ
Постановъчен екип:
режисура: ЯВОР ГЪРДЕВ
участват: ЗАХАРИ БАХАРОВ
сценография: СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ
фотограф: ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ
