МТФ „Варненско лято“ 2019 и Програма „Шоукейс“ в нови, паралелни реалности

0
0

Автор: Елица Матеева

Когато мобилни спектакли на талантливи български театрали успеят да пътуват по света, да се срещат с публика отвъд познатите ни географски ширини, а ние – варненци сме ги видяли в рамките на МТФ „Варненско лято“, зная, че някъде там, в основата на тези пътешествия, стои програма „Шоукейс“ и Калина Вагенщайн, която обгрижва битието на спектаклите, създава важните контакти между чуждестранните театрални селекционери, критици и родните автори.

Работата на Калина е специална, мисионерска; тя е мост, а както знаем мостовете се появяват там, където се случват изпитания, където пътуването е обагрено с определени обстоятелства, така че Калина създава добрата среда, тя е комуникационния код към другите. Калина е свързващото звено, без което публиката никога няма да узнае, че там, някъде на Балканите, има една малка страна, чийто театър хич не е за изпускане, но понеже страната е малка, тиха и скромна, светът все още не познава достатъчно добре даровитите й театрали.

С Калина Вагенщайн решихме да направим своеобразно пътуване във времето – ето го нашият разговор.

 

Как преценявате през годините работата на програмата „Шоукейс“? Кой спектакъл бихте определили като най-труден за показ, за ситуиране в пространството на друга държава и кой е пък онзи спектакъл, който не е имал бариери във възприятието на другия вид публика отвъд нашата георгафия?

Много ми е трудно да отговоря на въпроса Ви, защото Програма „Шоукейс“ е определен продукт, който е зависим от това, което се случва в реалиите на афиша у нас. Не можем да избягаме от афиша на съответната година. Имало е силни сезони, имало е и други, които са били голямо предизвикателство за работата ми. В този смисъл е трудно да се съпостави или пък сравни една година с друга година. Трудно е да се прецени с оценката: „Ето, това е най-голямото нещо, което направих!“. Един от сериозните успехи за мен бе поканата на спектакъла „Вграждане“ с режисьор Веселка Кунчева от театрален фестивал в Лайпциг. Ето сега много се радвам,че „Pure“ на Християн Бакалов ще има своя показ в Ню Йорк през 2020 г.

За тези 12 години работа по програмата за мен е вече трудно да отделя кое физически е следствие, резултат или мотив от тази програма, защото всяка ситуация е интересно съчетание на контакти и хора, свързани с програмата или колеги, с които съм се запознала посредством „Шоукейс“.  Международните селекционери свикнаха с имената на българските режисьори, но първите години те бяха тера инкогнита за тях. Идваха хора, които бяха чували само за ТР „Сфумато“, за Маргарита Младенова и Иван Добчев, някой евентуално знаеше за Явор Гърдев, беше чувал за Александър Морфов; но все пак е друго, когато гледаш спектаклите на режисьорите и се потопиш истински в тях.

В момента спектаклите на Веселка Кунчева пътуват по цял свят – „Аз, Сизиф“ сигурно има над 40 участия навън. Може и да няма пряка връзка с програмата, но там някъде в далечината един контакт, благодарение на програмата е съдействал, за да се осъществи пътуването. В този смисъл не бих отделила едно нещо извън другото.

Наскоро директорка на голям театър в Загреб се свърза с мен, за да осъществи контакт с Александър Морфов. Аз я познавам от воденето ми на програмата в Загреб и ето това е един мост към другия. Тя ми се обади, за да покани Александър Морфов да работи в театъра й. Това, разбира се, не е в пряка връзка с програмата „Шоукейс“, но все пак ние се познаваме именно въз основа на нея. Процесът е по-широк и трябва да сме щастливи, че има селекционери, критици, които гостуват на МТФ „Варненско лято“ за втори път, като Патрис Пави.

Юни месец е тежък месец, по света има много фестивали, но пък чуждите селекционери редовно идват тук през период от две-три години, за да изградят представа за теарталната ни практика и процеси. Никой не идва всяка година, защото това не е ваканция или посещение на плаж, това е сериозна работа. Хората са различни през годините, ето сега ни гостува гръцкият професор Савас Пацалидис – изключителен ерудит и професор в Аристотел Университет. Той ще е един от основните говорители на научната теоритична конференция на 8 юни.

Има ли значение според Вас дали в полезрението на програмата „Шоукейс“ трябва да попадат утвърдени родни творци или пък новите имена са предпочитана зона за чуждата публика?

Не, няма подобна зависимост. Тук няма тенденции. Селекционерите гледат като зрители. По-известните имена, работещи повече по чужбина, се канят за евентуални проекти в театрите извън България. По-неформалните, по-независимите спектакли също намират своя чуждестранен прием – фестивалите може да не чак толкова популярни, но в тях се получава много интересен контакт между автори и зрители.

Винаги се опитвам в рамките на „Шоукейс“ да покажем освен изтъкнатите режисьори като Маргарита Младенова, Иван Добчев, Явор Гърдев , Галин Стоев  и български артисти, които работят трайно в чужбина като Иво Димчев, Християн Бакалов – неговият спектакъл „Pure“ е поканен на фестивал в Плевен „Шарено петле“ – преди година никой не можеше да предположи, че от Варна спектакълът ще тръгне другаде в България, а ето, че е канен от фестивала „Пиеро“ в Стара Загора, участва в ДНК в София, пътува след това за Ню Йорк. Разпространението има свои неписани закони и ние не знаем как те ще повлияят върху развитието на един спектакъл. Нека да има диалог непрекъснато и хората да имат възможност да се срещат и да гледат интересни неща.

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here