Виктор Чучков е известен български пианист и композитор, познат на световната публика от успешните си турнета в Европа, Азия и Америка. Професор е по камерна музика и пиано в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София и ДА!, баща e на любимите ни момчета от българското кино – Виктор и Борислав Чучкови, известни като CHOUCKOV BROTHERS.
Виктор Чучков е автор на симфонични и камерни произведения, на детската опера „Светулката“ и известните детски песни „Хор на сътворението“ и „Дъга“ с познатия ни припев – Моля кажете не на шега, на музиката към повече от 50 филма, сред които: „Иван Кондарев“ (1973), „ТИЛТ“ (2011), „Защо аз“ (Румъния, 1972), експерименталният „Танц върху огъня“ (1972) и др. Носител е на наградата „Златна звезда“ на фестивала „Златната монета“ в Болоня, Италия.
В следващите редове разговаряме с него по повод големия му Концерт-спектакъл на 20 октомври в зала „България“. Тогава публиката ще се срещне освен с него, така и с любими родни музиканти, както и Андреа Мориконе – синът на легендарния филмов композитор Енио Мориконе.
За концерта Ви в зала „България“ ще съберете артисти и приятели от цял свят. Как Ви дойде идеята?
Имам наистина много приятели навсякъде и то те са същевременно приятели на България. Идеята за концерта е твърде нестандартна и може би заради това.
Сега ще имам удоволствието да си партнирам в концерта с диригента и композитор Андреа Мориконе, син на световноизвестния Енио Мориконе.
Как съжителстват на една сцена рок група, поп и джаз певица и класически музиканти?
Идеята ми дойде преди 40 години, вдъхновена от Ред Бредбъри и от неговата книга „Марсиански хроники“. Именно пустотата на Марс и хаосът на Земята, ме вдъхновиха и реших да ги съчетая в едно. Затова използвам симфоничен оркестър, рок група и глас, който се изпълнява от Камелия Тодорова.
Освен като композитор, ще имаме удоволствието да Ви чуем и на пианото. След толкова дълга и успешна кариера като пианист има ли още предизвикателства за Вас, когато сте пред черно-белите клавиши?
Това е единствено посланието на тези клавиши към публиката.
Вие се занимавате и с преподавателска дейност. Има ли разлика между поколенията и какъв съвет бихте им дали за съхраняване на класическата музика?
Блестят от всички поколения дарования и аз трябва да се съобразявам индивидуално, за да бъда полезен със своите съвети. Старая се да помагам те да бъдат признати в цял свят. Има много пробили имена, които мога да изброя (смее се). Като почна от Мила Георгиева и нататък други.
Какво си спомняте от Вашите учители?
Благодарен съм, че съм попаднал от ранно детство при преподаватели, получили своето образование в най-престижни европейски академии. Не мога да не спомена проф. Андрей Стоянов, който ме откри. Бях 5-6 годишен в Горна Оряховица, както и неговият брат, големият композитор Веселин Стоянов, който ме е поел твърде рано. И г-жа Мумджиева, пианистка, както и проф. Лили Атанасова, която беше моята преподавателка в тогавашната Българска консерватория. И същевременно не мога да не съм благодарен и на най-известни професори във Римската консерватория и академия „Санта Чечилия“, където съм завършил.
Какво Ви вдъхновява?
Животът, любимите ми хора и най-вече музиката на гениалните композитори.
А какво обичате да правите в свободното си време?
Преди години това беше спортът. В един момент обаче ми беше забранено от моята преподавателка Людмила Ченкова в Музикалната гимназия да играя баскетбол и волейбол, за да не си нараня пръстите. Също така обичам много да шофирам, хиляди километри, да пътувам и да се раздавам за моите приятели.
