Мирослав Христов за “Цикадите”, “Пустония” и драматургията

0
0

Мирослав Христов е завършил философия и магистратура „Изкуства и съвременност”. През 2012 г. неговият драматургичен текст „Последната звезда” е отличен на фестивала Нова българска драма-Друмеви празници в гр. Шумен в категория Авторски прочит.

През същата година се състои премиерата на пиесата му Всичкоядецът(реж. Ани Васева). Тя става част от програмата на ТР “Сфумато” и има номинация за ИКАР 2013 г. През 2014 г. текстът на пиесата е в селекцията на Eurodram Theater Playwriting Awards на международната организация NITE.

Неговата дебютна стихосбирка „Череша с гравитация” печели специалната награда на Националния литературен студентски конкурс през 2011 г. и е сред първите четири отличени на националния конкурс „Южна пролет“. През септември 2012 г. излиза втората му поетична книга Зъби. През 2018 г. излиза третата му стихосбирка Как ще посрещнем дъжда.

Като член на сдружение „Плюс“ е участвал в и помагал за реализацията на редица проекти в областта на културата.

Потърсихме Мирослав по повод “Цикадите”. Текстът му е отличен на фестивала Нова българска драма в гр. Шумен, а през 2018 г. попада и в селекцията на платформата за нова драматургия ПроТекст. Впоследствие пиесата е подкрепена и съфинансирана от Общинска фондация Пловдив 2019. Впечатленията ни от постановката може да прочетете ТУК.

Любовната история в “Цикадите” е поднесена по много духовен начин. Прераждания, карма, енергия, души. Какво провокира твоя интерес към тях и създаването на пиесата? 

Не е съзнателно дълбаене върху темата от “ню-ейдж” гледна точка, която най-често опростява нещата до сладникаво преклонение пред “духовното”. Реално много хора са отворени на тези теми, но рядко някой се захваща с тях на театралната сцена например. Всичко зависи от подхода, начина на поднасяне на темата.

Самата идея се появи от друг ъгъл. Първоначалната визия беше за среща между мъж и жена в неопределено пространство. Представях си как не могат да се разминат, буквално се опитваха да преминат един през друг. Когато размишлявах за това, установих, че причината да не могат да се разминат се крие в тяхното минало. Впоследствие това минало прие много по-голям мащаб, надхвърли собствения им живот и прекрачи в предишните им превъплъщения. Оказа се, че двамата са били свързани от отдавна отминали времена, а за да се разминат, трябва да разплетат възела помежду си.

Тази година пиесата ти “Пустония” е отличена с втора награда на Националния конкурс за българска драматургия “Иван Радоев” в гр. Плевен. За какво ни разказва тя и ще я видим ли на сцена?

Ще има сценично четене с актьори по време на Малкия сезон в Сфумато на 2 юли 2019 г. Не знам дали някой ден ще се появи на сцена, т.е. не знам носи ли някакво бъдеще. Иначе става дума за антиутопична, гротескова история за свят, в който хората продават болката си.

Може би на публиката ще й се стори забавна и наистина има изведен хумористичен елемент, но в основната на историята е традиционно християнския поглед към болката и страданието като път към възвишеното. Когато се лишен от това чувство, което е в сърцевината на човешката природа, се превръщаш в призрак. Апатичен и лишен от състрадание и съпричастност към случващото се около теб.

Качествата, които притежава добрият драматург са?

Автентичен поглед. В тази линия трябва да дълбае в собствените си интереси, да отправя погледа си към онова, което наистина го вълнува, дори да не знае защо изпитва силен интерес към дадена област. Знаем ли защо един е добър математик, а друг добър художник? И да се усъвършенства в писането на драматургия, разбира се.

Какви са промените, които искаш да се случват в българския театър?

По-малко политика на “обвързване с билетчето”, по-малко пошлости и евтино забавление, повече експерименти и търсене на сърцевината на сценичното изкуство. Дано има и повече сцени за независими представления. Надявам се скоро да видя осъществена платформата за сценично изкуство в “Топлоцентралата”. Повече подобни инициативи си пожелавам. И дано драматургът отново има някаква роля в съвременните театри, чиито програми се ориентират изцяло около лесносмилаемото.

Сподели ни някое от твоите стихотворения.

Не искам да досаждам на хората. Ако някой се интересува от поезия, може да намери мои неща в интернет и дори на хартиен носител в книжарниците.

3 любими книги, които би препоръчал на нашите читатели? 

Ще изброя три от последните книги, които ми харесаха. Йордан Д. Радичков – “Двеста линейки на час”, Николай Грозни – “Вундеркинд”, Ангел Игов – “Кратка повест за срама”.

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here