Точно днес искам да ви срещна с едно момиче. Точно днес тя навършва 30 години. Пристрастена съм към нея, към борбеността й, към способността й да не се предава пред нищо. Мира Бояджиева завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2009 г. в класа на проф. Пламен Марков и доц. Ивайло Христов. Дъщеря на артисти, откърмена в театъра, тя продължава пътя на родителите си, като, може би, по-ясно от всеки друг осъзнава колко неравен и тежък е той. Но тя е от хората, които никога не се отказват. Днес я попитах за равносметката, за избора и за мечтите… Тя ми отговори кратко и искрено, както прави винаги.
Какви чувства оставиха в теб студентските ти години в НАТФИЗ?
Много са… Хубави, смешни, тъжни, отчаяние, надежда, любов, безсъние, мечти … един цял живот.
Кой е любимият ти спомен от Академията?
Дипломирането!
След дипломирането си избираш да станеш свободен артист, не се съгласяваш да поемеш по пътя на щатния актьор. Съжаляваш ли? Има ли нещо, което сега би променила?
Съжалявам единствено, че по този начин трудно и рядко попадах на сцената, тъй като всеки актьор копнее да играе. Беше ми много тъжно… Но всеки път в тези моменти си спомнях защо съм избрала този път. Ти не вярваш в системата, не я харесваш, искаш да правиш изкуство, в което ти вярваш, а не такова, което ти е наредено (понеже такъв е репертоарът) и т.н. Нищо не бих променила в избора си. Предпочитам да спра да се занимавам с театър, отколкото да се занимавам с нещо, което е подобие на театър. Разбира се, има и хубави, прекрасни представления, за които копнееш да си част от тях.
Има ли смисъл в театъра днес? Твоят смисъл в него ли е?
Надявам се да има. Вярвам, но този смисъл не идва ли от нас – тези, които го създаваме? Театърът за мен сега е като несподелена любов.
За какво мечтае един свободен артист?
Като всеки друг актьор – да играе!
Имаш син, ще го подкрепиш ли, ако поиска да поеме по твоя път?
Разбира се.
Каква е равносметката ти след 30 години на света?
Тук се затруднявам … все едно ми дават задача по математика… Да пробвам с литература – като книга, която до средата върви много интересно и главният герой тепърва започва своето приключение.
