По време на Международния студентски театрален фестивал „Данаил Чирпански“ се проведоха три уъркошопа. Френският композитор Мике Монтанаро предаде няколко полезни музикални урока на студентите от седемте театрални академии. Как преминаха часовете им и какъв е крайният резултат ще ви покажем след представянето им утре. В кратко интервю той дава отговор на някои от обичайните въпроси. Но защо ги зададохме, защото сме сигурни, че отговорите на този така вдъхновяващ човек, че бъдат уникални. С дъх на Прованс – ей, така се случи:
- Провеждате и организирате уъркшопи навсякъде по света. Каква е тайната на Вашия успех?
Не знам как точно се случва. Аз живея в малко селце в Прованс в Южна Франция и винаги, когато пътувам, тръгвам от това селце. Може би успехът се дължи на това, че моята музика идва оттам и е непопулярна. През какъвто и период да преминава популярната музика, моята винаги е някъде извън границите ѝ. Но успехът не зависи от това колко известен си. Според мен той се измерва с начина на живот – с вълненията, с емоциите. Точно заради тях е важно споделянето на музиката с публиката. А провеждането на уъркшоп е много специално, защото музиканти комуникират помежду си. В музиката, която аз свиря, водещото е личното усещане, въображението. По време на тези уъркшопи всеки се чувства на правилното място. Работих усилено върху точно тази идея: всеки да намери своето място – в музиката, в живота. Начинаещият и виртуозният музикант свирят по различен начин, но заедно те композират и свирят нова музика и всеки се усъвършенства. Аз съм тук да накарам всеки актьор да вярва в себе си.
- Всеки ли носи музиката в себе си?
Музиката е едновременно простичко, директно, силно и крехко изкуство. Всеки има възможността да пее, но не е лесно да започнеш да пееш, когато има хора около теб. Всички се страхуваме да правим това, дори и да трябва говорим, когато имаме публика. Но трябва да намерим кураж! Да свириш на инструмент изисква време и много работа, но те са нужни за всичко, с което се захващаме, дори и да строим къща, например. Но медиите не говорят за строежите така, както говорят за музиката. Музикалните риалити формати показват крайния резултат на свършената работа. Много рядко отразяват това колко трудно е да достигнеш тази крайна точка, в която всичко вече върви по начина, по който трябва. Затова, когато някой иска да се усъвършенства и опита, той смята, че не е добър, защото не е на нивото на тази точка. Ако вътрешно приемеш, че пътят наистина е дълъг и трябва много да се учиш, но проявиш нужното търпение, ще бъдеш увенчан с успех. Можеш да се изразяваш с музиката навсякъде и по всяко време. Да, тя е част от всеки един от нас.
- Кой стил музика може да вдъхновява, да се провре дълбоко, чак до сърцето? Коя според Вас е „добрата музика“?
Всеки стил музика. Народната, защото е съшита от всичко заобикалящо ни, джазът е свързан с душата, класическата – с миналото, средновековната – с всички възможни думи за изразяване на любов. Поп песните пък отразяват ежедневието на всички. Добра музика? Това е тази, която ни хваща и от едно емоционално ниво ни повлича нагоре и разбираме и усещаме света около нас поне малко повече. Има мелодии, подходящи само за танцуване. Релаксиращата музика, която е начин да озвучим тишината, когато ти помага да откриеш пътя навътре в себе си, също е невероятна.
- Какво послание искате да предадете със своето изкуство?
Никакво послание. Просто се опитвам да събера хората заедно. Хора навсякъде по света. Ако има едно нещо, което съм научил от всичките си пътувания по света е, че ние всички сме еднакви – от Африка до Исландия. Разликите са само на външен вид, но дълбоко вътре в нас, емоциите са много близки. Има една единствена човешка раса. И всеки един от нас е като пай, съставен от парчета различни култури – тази на семейството ни, на мястото, в което сме родени, региона, земята, континента. И всички хора, които срещаме, ни дават по нещо. Ние сме направени от всичко това. Затова и сме уникални сами по себе си. Способни сме да живеем в различни общества, да общуваме на различни езици. Няма нужда да се страхуваме да загубим нещо, докато научаваме нещо ново. Способността ни да се обогатяваме е толкова страхотна, че дори и най-интелигентните хора на света са се докоснали само до малка част от познанието на света. Музиката ни помага да отворим и умовете, и сърцата си.
