Спокойно мога да кажа, че „Семейство Замза“ на сцената на Учебния Куклен Театър на НАТФИЗ е от онези представления, които могат да те спечелят за театъра завинаги, или да те изкарат от него, заради тъгата, която посяват в ума на зрителя.
Една сутрин Грегор Замза се събужда различен. Това не е метафора, или индикация за духовна промяна в персонажа. Или всъщност е. Той е насекомо. Естествената му първа реакция е да се скрие – срамно е да не си като другите, нали? Когато все пак останалите членове на семейството, които са все още хора, разбират за случилото се, започва пътуването на зрителя в света на въпросите. Кой е чудовище и кой е човек? Кой е по-страшен? Промененият външно Грегор, или ужасените му родители, жестоката му сестра? Какво всъщност е грозно?
Абсолвентите, вдъхновени от текстовете на Кафка, със замах ни водят из свят, в който чрез главния персонаж и семейството му осмисляме собствената си различност и самотност. В същото време се сблъскваме с коравосърдечността, която другите предизвикват у нас, когато не ги разбираме. Зрителят е едновременно палач и смъртник, потъването в театралната реалност е пълно.
Не знаех какво да очаквам, сядайки в залата, но получих силен емоционален шамар. Множеството сценични находки и силни сценографски решения в един момент стигнаха до кулминационен взрив, представляващ финала – и на Грегор, и на представлението. Изведнъж усетих, че от очите ми се стичат сълзи. Не съвсем обясними, но разбираеми. По-късно си давам сметка, че не само финалът ме е довел до този изблик. Цялостното изпълнение и силната режисура си бяха свършили работата без да ми се натрапят нахално и за миг.
СЕМЕЙСТВО ЗАМЗА
по Франц Кафка
студенти от класа на проф. Дора Рускова:
Ангел Калев, Анна-Валерия Гостанян, Велислава Димова, Велислава Маринкова, Дайяна Димитрова, Иван Шумаров, Изабела Иванова, Ирина Шумелова, Любомир Желев, Наталия Петкова, Петя Бончева, Радослава Неделчева и Яна Иванова
