В края на миналия месец тематично бе поставена поанта в репертоара на столичните представления. Френският център стана домакин на съмишлениците от театрална формация „Метеор“ и премиерата на техния “Малдорор”.
Под това заглавие се крие усилена работа върху текстовете на граф дьо Лотреамон. Изключително любопитно е да се надникне в мислите и страстите на тази историческа фигура и определено е предизвикателство да успееш да ги обуздаеш в каквато и да е форма на интерпретация. Позовавайки се на конкретиката, в случая, тази нелека задача се пада на Леонид Йовчев и режисьорката Ани Васева. Тук единствено богатият опит, природният талант и усърдната работа са фактор и позволяват да се обходи причудливия свят на автора, изпълнен с всякакви плашещи халюцинации, чудовища, невъзможни случки и „болни” фантазии, непонятни на масата хора.
Леонид успешно ни откъсва от рационалността на рутинното, потапяйки ни в този широк и неясен свят, изтъкан от мисълта на авангардите. Тук, където „…октопод с копринен поглед…” е „…обитател най-красив на земното кълбо…”, не е изключено в някой момент от това пътуване да се изгубите. Губите се, но неясно дали в мислите на автора, или в своите. Както, обаче, повелява вселенският закон, губенето е последвано от намиране.
Неизбежно е откриването на нещо за себе си, нещо за света или нещо, което излиза на показ у зрителя. За мен това е изключително сетивен текст, който може да усетите как се разпростира у вас дори само слушайки го. Съществува особена мелодика на словото. Тук може да се направи дори паралел с думата „брашит” от иврит, която обозначава сътворяването, като акт на словото – лирическият герой създава свят, мисли, усещания, които са единствено в неговата природа, с което ни прави свидетели на себе си, но и на една нова характеристика на съществуването, която поставя непознати до сега интерпретации на основни за нашия свят категории, като добро – зло, хаос – порядък, истина – лъжа и т.н.
Каквото и да се случи, това, което е гарантирано като преживяване е, че не можеш да останеш безразличен. Често, в рамките на представлението, зрителят е поставен в дискомфорт от нетипичните за съзнанието форми, а в същото време изпитва и наслада от съпреживяването. В тази връзка мога да спомена следното – животът в най-чиста форма е там, където е и парадоксът. Възможността да се докоснем до множеството такива в този текст, говори за добре свършената работа на целия екип.
Постановъчен екип:
Режисура: Ани Васева
Теория: Боян Манчев
Графичен дизайн: Георги Шаров
Моноспектакъл на Леонид Йовчев