Като чуем за някоя македонска пиеса обикновено винаги я свързваме с някой от големите имена като Горан Стефановски или пък Деян Дуковски. Така е и в този случай. Става въпрос за Деян Дуковски и неговата пиеса „УТЕРУС“, която ще бъде представена за първи път в България. С нейния превод преди време се заема режисьорката Ана Батева, а представлението е продукция на SPAM studios. Ана за четвърти път работи с текст на този автор, като последното й представление по негов текст „БАЛКАНСКА 3а/2“ е през 2019-та в Народния театър в Охрид (Македония). През 2015-та пък, също под режисурата на Ана Батева и музикалните аранжименти на Стефан Здравески, се състои балканското кабаре „БУРЕ БАРУТ“, а спектакълът печели и две награди – НАЙ-ДОБЪР РЕЖИСЬОР и НАЙ-ДОБЪР АКТЬОР за Ивайло Драгиев на Международен фестивал в Скопие. Дуковски не за първи път вдъхновява и български творци, някои от които все още си спомнят за „БУРЕ БАРУТ“ на Коко Азарян.
Екипът на SPAM studios обаче твърди, че пиесата „УТЕРУС“ освен, че доста се различава от останалите пиеси на автора по начина на писане, ни задава и изключително важни въпроси що се отнася до смисъла на живота и търсенето на себе си. И понеже да работят с млади артисти е част от мисията на сдружението, в представлението участват двама студенти от класа на проф. Иван Добчев, актьорите Валерия Върбанова и Марин Джишев. Близо до премиерата, нека се опитаме да разберем какво означава „утерус“ за всеки един от тях:
АНА: Утерус е едно пътуване към и отвъд себе си, но и приключение в света на театъра и въображението. Ситуацията с пандемията и затварянето ни вкъщи със сигурност обаче повлияха при избора на текста. Понеже нуждата от играта и потребността да бъдем на театралната сцена са в основата на случването на пиесата, в следствие на което се пораждат и нужните въпроси. Вечните въпроси, с които театъра би трябвало да се занимава.
СТЕФАН: Утерус е пиеса за абстрактните взаимоотношения на миналото, настоящето и бъдещето, но и вътрешният конфликт на битието на човека в противоречие с неговите персоналности. И въпреки факта, че доста добре познавам автора, неговото творчество и даже съм работил върху негови пиеси, за мен бе изключително предизвикателство да работя и върху този текст, който по принцип все още ме измъчва и не ми дава спокойствие.
МАРИН: Буквално и преносимо утерус е мястото, през което минаваме всички. Без значение накъде отиваме и през какво минаваме, идва моментът, в който трябва да се спрем и съзнателно да помислим за смисъла на съществуването. Тези въпроси, малко или много, засягат всеки един от нас, но когато почнат да засипват човека, тогава се случва… най-неочакваното. Заповядайте на „УТЕРУС“ от Деян Дуковски, за да да се спрете за миг и да погледнете какво се случва с материализираните страни на егото, пуснали дълбоки корени в генома на една актриса.
ВАЛЕРИЯ: Утерус е мост между два свята, две паралелни вселени. Баланса между съществуването в отсамното и в отвъдното. Търсенето на по-голямото, по-висшето, защото тази реалност е грозно недостатъчна. Утерус е един зародиш на нещо, което предстои да се роди и друго, което предстои да бъде убито.
Можете да гледате „УТЕРУС“ по Деян Дуковски на 18-ти и 19-ти февруари в I AM STUDIO.
„УТЕРУС“
по Деян Дуковски
музика: Стефан Здравески
дизайн: Христо Христов
Aктриса загубила смисъла, неистово ще се опита да намери отговор на въпросите „коя съм и защо?“. И изправяйки се лице в лице с най-тъмните страни от себе си, Бейб ще разбере, че единственият начин да оцелее, е да съживи Духа, станал роб на плътски удоволствия и пороци. Защото всяко дъно е двойно дъно, а театърът и играта ще се окажат идеални за подобно духовно прераждане.
