В следващите редове ви представям едно емоционално и искрено интервю с певицата Люси Дяковска, в което тя споделя за семейството, за първите срещи с музиката, за новите проекти и защо трябва да бъдем по-добри! Ето какво ни разказа Люси дни преди най-светлите празници и големия ѝ коледен концерт в зала „България“ на 27-ми и 28-ми декември от 19ч.
„Според мен Коледа невинаги трябва да е свързана или не бива да бъде основно свързвана със студеното време и със зимата, а по-скоро с отношението и с емоциите, които винаги се засилват в тази част от годината, когато изпитваме нуждата да бъдем “ПО“от всичко. Може би защото смятаме, че така е редно, но тези дни определено правят хората по-добри.
Детство мое музикално и вълшебно..
Красимира Филипова ми е разказвала как ме е научила на „Жълтоклюно патенце“, на мелодията, разбира се, преди изобщо да мога да говоря. Тя казва: „Ти беше толкова музикално дете, всичко което ти изтананика човек, можеше да го изтананикаш наобратно без никакъв проблем, ритмически всичко..това беше такова чудо за всички, защото ти можеше да казваш там някакви четири пет думи, но обожаваше да тананикаш.” И още като много малка, дори като бебе, съм имала много изнесен глас, но не под формата на плач и на крещене, типично за много деца, а под формата на смях и на някакво тананикане.
Освен това постоянно вкъщи се говореше за партии, за разучаване, аз постоянно бях с майка ми, която е корепетитор и до ден днешен. Корепетитор на солистите и разучаваше винаги партиите с тях и аз винаги присъствах на това и ми беше много интересно. И когато присъстваш от толкова малко дете, според мен, поемаш едновременно една увереност и една отговорност за този тип сценични изяви и може би има причина защо толкова късно в моя живот, буквално преди две три години аз започнах ДА ИМАМ ТАКЪВ ТИП ИЗЯВИ С ФИЛХАРМОНИЯ, в които абсолютно всеки, който е на сцената носи още по-голяма отговорност. Просто защото моето мнение е, че в поп музиката много по- бързо можеш да замажеш дори една ситуация, по-лесно можеш да я прескочиш. Може би заради динамиката на поп музиката, понякога заради повърхностната емоция, която тя оставя в хората. По никакъв начин в момента не омаловажавам едното изкуство за сметка на другото, няма как аз съм този човек. Все пак аз на първо място поп изпълнител, но днес аз си давам сметка, че наистина е по-лесно да бъдеш на поп сцената, отколкото на симфоничната сцена.
Шансът и семейството…
/Майка ѝ е пианистка, баща ѝ – оперен певец, а нейният дядо е Иван Вълев, един от най-известните фолклорни композитори./
На първи ноември Денят на будителите аз се замислих и си дадох сметка, че произлизам от изцяло будителско семейство. Всичките мои баби и дядовци са били учители. Моята баба, която все още е жива – Мария Вълева, беше учител по акордеон. Тя Моят дядо – Иван Вълев, започва като преподавател по музика от Луковит и създава музикалната школа в Луковит през 50-те години с голям хор, с който печелят много награди. След това се мести и продължава да бъде учител в Плевен. Баба ми и дядо ми от Дупница, откъдето е баща ми, също са учитители. Дядо ми учител и директор на гимназията, учител по математика и музика и диригент на хора, баба ми учителка по литература. Всъщност си дадох сметка, че имам семейство, за което вероятно всеки може да мечтае. Ето защо като дете никой не може да те задължи да правиш нещо и за мен музиката никога не е била задължение (…) защото аз съм напълно сигурна, ЧЕ ВСИЧКО КОЕТО СЪМ, то е благодарение на моето семейство, на тази комбинация между ОПЕРНО И ФОЛКЛОРНО ИЗКУСТВО, защото това музикалните жанрове, които са определили моя живот. В крайна сметка никой от моето семейство не е изисквал аз да продължа по абсолютно идентичен начин работата им, дори и не са желали да ставам музикант. Сама имах желание да замина за Германия и да уча, но разбира се, тогава моя баща ме подкрепи много. Той работеше много в чужбина, половин година той беше само на гастроли и концерти тогава и това е единствената причина въобще аз да имам тази възможност да се реализирам някъде другаде. Но въпросът, решението, бяха оставени в мои ръце дали да отида или не.
Бъдещи проекти …
В момента е един музикално разнообразен период, като разбира се, сега създаваме коледния проект със Софийска Филхармония. Аз съм човекът, който изцяло ръководи артистичната дейност, свързана с аранжименти. Също така имам няколко концерта с Плевенската филхармония – „Вечер на мюзикъла“, в различни точки на България. Имам и няколко концерта на клубната сцена. Отделно репетирам за първата моя постановка в България „Мария де Буенос Айрес“ от Астор Пиацола за Пловдивската опера, като премиерата ще бъде през януари 2019. Не е лесна задача, това е едно произведение за ценители и хора, които имат нужда от по-различната музика, защото Пиацола като композитор е свръх нечовек и е направил много емоционално произведение с много страст. ИМА И ЕДНА ДРУГА НОВИНА – един от най-големите проекти, който обобщава музиката на Андрю Лойд Уебър ще дойде в България. Това е един проект, който тръгва в момента от Германия и ще бъде реализиран през 2020 там. Преди това ще дойде тук в България и аз ще участвам в него (смее се). Много голямо вълнение, защото настина ще идва в най-големите зали със сто човека симфоничен оркестър, огромен хор, Уебърски солисти. Това изобщо досега не е раздувано, защото още не е пуснат тук, така че хората могат да очакват и това. Аз ще съм 6-тия от 6-тимата участници солисти.
