Автор: Катерина Владова
Ако трябва да избера две думи, с които асоциирам „Лодка в гората“ (Малък градски театър „Зад канала“) със сигурност бих избрала „доброта“ и „живот“. Повярвайте, режисурата на Мариус Куркински и играта на актьорите няма да ви оставят безпристрастни. Дълго време след като я гледате ще си задавате въпроси, за които отговор може и да няма. Или поне, не еднакви за всички хора.
Постановката те кара да се замислиш за малките неща от живота. Онези истинските и наистина стойностните. Знам, че звучи банално, но е така. Трите миниатюри ни представят три различни, но същевременно и свръзани помежду си сценарии на живота. Обединява ги човечността и добротата. Обединява ги онова нещо, което в днешно време пропускаме между редовете на забързаните си графици – да бъдем преди всичко хора. Да чувстваме, да прощаваме, да виждаме човеците срещу нас, а не тяхното социално положение и външен вид.
Разбира се, животът не е само бял или само черен. Затова и доброто, контрастира на лошото в постановката. Но сякаш, за да се прояви с още по-голяма сила и внушителност.
„Лодка в гората“ припомня, че никога не можеш да съдиш хората, без да познаваш историята им, мъката им. Често сме свикнали да приемаме за лудост, всичко, което се различава от нашия мироглед. Такъв е и Влашо (Антоний Аргиров) – луд в очите на хората, а отвътре смирен и добър. Прави пътеки, защото в тях вижда смисъл и призвание и не търси пари в замяна. Стигам до извода, че лудостта зависи не само от гледната точка, но и от големината на сърцето. Ами ако ние сме лудите?
Постановка като тази, връщат вярата, че положителната промяна е възможна – от теб зависи. Влашо ще продължи да прави пътища, Гина (Луиза Григорова) откри любовта, а Бузата (Александър Кадиев) вдигна ръка срещу несправедливостите в живота си. Сам избираш дали да излезеш от черупката си и да защитиш желанията, мечтите и принципите си. Ако не си щастлив – действай! Направи нещо, дори и да е глупаво. Но внеси свежа глътка въздух и надежда в живота си. Щастието е там, само трябва да имаш смелостта да го намериш… защо не и в театъра. 😉
За пръв път текста е публикуван в kvvladovablog.wordpress.com
Творчески екип:
Автор: Николай Хайтов
Постановка: Мариус Куркински
Сценография и костюми: Петя Стойкова
Музика: Мартин Каров
Участват: Симеон Бончев, Антоний Аргиров, Александър Димов, Владимир Зомбори, Иво Аръков, Луиза Григорова, Владимир Димитров, Александър Кадиев, Александър Димов
Comments are closed.