Едно от най-хубавите неща в театъра е, че в него намират своето място всички останали изкуства. Но докато изобразителното изкуство, музиката и киното имат по-очевидно приложение, танцът на литературата със сцената е по-необикновен и непридвидим. Много от великите романи и автори намират своят път към храма на Мелпомена, но от време на време се случва театърът да насочи окото си към авторството и да го изследва като принцип на съществуване, пътешествие, „болест“. Така се създават едни от най-интересните опити да се преживее и опише любовта към литературата. Именно за тези симбиози и възможността да им се насладите ще ви разкажем сега.
1.„Хората от Оз“ в Театър 199 „Валентин Стойчев“ ни разкрива историята на Ана, известна писателка, и нейният „съжител“ Труман, който не си е плащал наема от 9 години, богат и мил млад мъж и още по-богатият му приятел, който иска да се пренесе в къщата, в която всички живеят. А Мия – помощник-редактор в известно издателство, което е публикувало книгите на Ана преди 10 години, е младата и амбициозна дама, която идва в живота им и всичко, което иска е да се запознае с любимата си писателка и да разбере пише ли в момента. А Ана вече не пише, защото може да си го позволи.
Красотата на това представление се състои в неговото лично преживяване. Това е пиеса за младостта, старостта, книгите, личните истори и любовта.
2. „Откраднати разкази“ можем да намерим в театър „Бълагрска армия“. Това е постановка за времето – за бъдещето и за миналото и за техния сблъсък в настоящето. 6 години от животите на две таланливи писателки – младата и необуздана Лиза и опитната и затворена в „своята крепост“ Рут, се разкриват пред зрителя в един уютен лондонски апартамент. Съдбите на двете жени се срещат в името на творчеството. Рут взима под крилото си Лиза, за да я научи как да пише историите си, как да говори и как да се държи в обществото, но и дава много повече – подарява й своите собствени разкази, които не е доверявала на никого.
3. „Две“ поетеси „в дуел“ на сцената на Народен Театър „Иван Вазов“. Ако сравним софийския обществен каймак от началото на миналия век и този днес, можем да видим, че центърът на вниманието значително се е променил. За разлика от сега, герои на своето време и клюките са били писателите. Културно и сексуално освободени, често животът им граничи със скандалното, мистерията, легендата. Заедно се впускаме в опознавателно приключение из тайните на едно от най-известните литературни и житейски съперничества в българската история – между Дора Габе и Елисавета Багряна.
4. В „Самотни персонажи“ на Театрална работилница „Сфумато“ се сблъскваме с Авторът и неговите персонажи, които имат собствен живот, собствено мнение и общо взето принадлежат на себе си. Пуснати на свобода, осиротели от грижата на създателя си, те стават жертви на на егоизма и несигурността на пишещия. А пишещия човек се опитва да излезе на глава с тях, или поне да ги разбере.
5. „Късмет по дяволите“ на сцената на Театър 199 „Валентин Стойчев“ е за тези, които обичат литературата на американското бийт поколение, особено в лицето на Джак Керуак и Чарлз Буковски. В един въображаем разговор между стиховете на двамата автори се впускаме в джаза с облаци от тютюнев дим и алкохолни изпарения, за да изследваме и тях и себе си.
