На 18 февруари Софийската филхармония посреща на сцената на зала „България“ една от грандамите на пианото – Елизабет Леонская. Под диригентската палка на Роберт Фаркаш легендарната пианистка ще представи Третия концерт за пиано на Бела Барток. Във втората част на вечерта ще звучи 39-та симфония на Моцарт.
Елизабет (Елизавета) Леонская е една от най-почитаните пианистки на нашето време. Тя е родена в Тбилиси в руско семейство. Много надарено дете, тя изнася първите си концерти на 11-годишна възраст. Скоро, благодарение на изключителния си талант, пианистката постъпва в Московската консерватория и през студентските си години получава награди на престижните международни конкурси „Дж. Енеску „(Букурещ), „М. Лонг-Ж. Тибо“ (Париж) и „Кралица Елизабет“(Брюксел).
Йосиф Бродски е имал широк социален кръг. Посвещава на мнозина стихове и дори есета. Сред тях е Елизабет Леонская. Тя честно признава, че не е част от кръга на постоянните му приятели. Срещат се рядко. Тя живее във Виена, а той – в Ню Йорк. Сближава ги любовта на Бродски към музиката.
,, …. Бродски беше много добър приятел на моя близка приятелка. Веднъж тя го помолила: „Посвети стихотворение на Лиза“ (по това време никога не бяхме се срещали). Смешно е, но тогава той дори не знаеше фамилията ми и написа „Лионская“. Впоследствие всеки път, когато идвах в Ню Йорк, се виждахме.
Той беше гений. А също и „човек-душа“, макар и може би не с всички. Неслучайно, когато го попитах: „На какво се основава отношението Ви към писателите“, той отговори: „На принципа: нервират ли ме или не“. За щастие изпитвахме много добри и приятелски чувства един към друг. Няколко пъти той идваше на моите концерти … През януари 1996 г. бях един от последните хора, които го видяха. След това свирих поредния концерт на Чайковски с Нюйоркската филхармония и Курт Мазур и в 18 ч. бях поканена с приятеля ми Александър Сумеркин на вечеря с Йосиф. Същата вечер той ми надписа книга: „Стихи дарю Елизавете./ Прошу простить меня за эти/ Стихи, как я, в душе рыча,/ Петра простил ей Ильича“.
Тоест, той не е харесвал Чайковски?
Да, той не обичаше да слуша романтична музика. Тя му се струваше прекомерна. Когато работеше, слушаше записи на Хайдн, Монтеверди, а понякога и на Моцарт. Всичко, което е създадено след тях, го разсейваше от работата.“
Талантът на Елизабет Леонская до голяма степен е повлиян от творческото ѝ сътрудничество със Святослав Рихтер, с когото я свързва близко приятелство чак до смъртта му през 1997. Той вижда нейните изключителни качества и допринася за тяхното развитие не само като учител и наставник, но и като сценичен партньор. През 1978 г. Леонская напуска Съветския съюз и Виена се превръща в новия ѝ дом. Сензационното ѝ представяне на фестивала в Залцбург през 1979 г. бележи началото на блестящата ѝ кариера на Запад.
Невъзможно е да не се съгласите с Елизабет Леонская: да, всяко поколение търси и намира своите Бетовен, Шуман, Брамс и Менделсон. Но за щастие има хора като нея, които свързват няколко поколения и епохи.
Тя е чест и желан гост на престижни музикални фестивали в Залцбург, Виена, Люцерн, Единбург. Сред многото награди, които печели е и Опус Класик за 2020 г, както и отличието „За цялостен принос“ (2020) на Международните награди за класическа музика (International Classical Music Awards – ICMA), смятани за единствените независими в тази сфера, чиито номинации идват от музикални журналисти от различни точки на света. Почетен член на Концертхаус и носител на Австрийския почетен кръст „За наука и изкуство“ първа степен – най-престижната награда в тази област (2006).
Билети на цени от 25 до 50 лева са налични на касата на зала „България“ и в Ивентим.
