Най-голямото лятно театрално събитие в Европа е Фестивалът в Авиньон, който тази година се провежда между 6-ти и 24-ти юли.
Той е основан е от Жан Вилар през 1947г. и всяка година представя около 50 спектакъла от Франция и цял свят. Много от тези представления са създадени специално за фестивала или се показват за първи път във Франция. Спектаклите се представят на около двайсет различни локации, повечето от които исторически, също така на открито и на театрални сцени, които са разнообразни по отношение на архитектурата и капацитета си (от 50 до 2000 души).
Още интересни събития са срещи с артистите, участващи във фестивала, четения на оригинални текстове, филмови прожекции и изложби.
На фестивала всяка година се продават между 120 000 и 140 000 билета, а между 20 000 и 30 000 души посещават безплатните събития.
Повече от 500 журналисти от Франция и чужбина пишат хиляди статии за събитието, а близо 3500 професионалисти от сценичните изкуства идват от цял свят, за да участват в конференции и дискусии за театъра и културата.
В следващите редове ще ви запозная по-подробно със събитията от фестивала, които ми се струват важни и интересни, тъй като са твърде много, за да изброя всички.
Любопитен спектакъл в театралната програма е „Преходните неща“ от Луи Куперус с режисьор Иво ван Хове(Холандия). Директорът на Toneelgroep в Амстердам е режисирал повече от сто представления, включително пиеси, романи, филмови адаптации, мюзикъли и опери.
В „Преходните неща“ двама стари любовници чакат смъртта, убедени, че никой не знае ужасната тайна, която ги свързва. Децата и внуците им се опитват напразно да се освободят от нея – тежестта на семейството винаги се предава, дори и по скрити начини. Сцената е едновременно чакалня и чистилище, място на разочарование и пропаст на затиснатите чувства. Облечени в черно, героите са като античен хор, изпълнен с тревога, която изостря всички желания и задушава мечтите. Иво ван Хове, очарован от толкова съвременните предчувствия на Куперус, избира да изследва как човек може да избяга от съдбата си и това, което наследява от рода си. Може ли да съществува друга форма на взаимоотношения, извън класическия модел на семейството е въпросът, който спектакълът задава.
Зрителите могат да се насладят и на класиката „Тартюф“, режисирана от световноизвестния режисьор Оскар Коршуновас. Роден през 1969 г. в Литва, Коршуновас има над 60 спектакъла в кариерата си. През 1999 г. основава свой независим театър. За него невротичният и физически подход към театъра е огледало на живота и инструмент за познаване на себе си и обществото. Това е петата му поява на фестивала „Авиньон“. Разположена сред лабиринт от растения, актьорската трупа от Литва се гмурва в екстатични монолози, луди хореографии и безсрамни откровения. Какво ще стане, ако режисьорът преобърне характера на маскирания лицемер в модерен шарлатанин и измамник, майстор в общуването? Коршуновас извършва своеобразно нападение срещу нашето общество, повредено от съвременните фалшификати, които се интересуват само от парите и използват пропаганда, манипулация и корупция, за да постигнат целите си. Звучи интересно, нали?
Друг режисьор – Мило Рау, роден в Берн през 1977 г. учи социология, езици и литература в Париж, Цюрих и Берлин. Силно повлиян е от преподавателя си Цветан Тодоров. Рау създава Международния Институт за Политическо Убийство – IIPM през 2007г. Както се посочва в сайта, това е „Компания за театрална, филмова и социална скулптура“. От основаването си IIPM се фокусира върху исторически и социално-политически конфликти. Компанията представя на сцена теми като екзекуцията на Николай и Елена Чаушеску – „Последните дни на Чаушеску“, геноцида в Руанда – „Радиото на омразата“ и норвежкия терорист Андерш Брайвик – „Изявлението на Брайвик „. Спектакълът „Възстановки – театрални истории“ изследва какво може да направи театърът, когато се изправи пред реалността. Представлението изследва шокираща истинска история – убийството на хомосексуален мъж в Лиеж през 2012 г. от четирима млади мъже. За Мило Рау това е начин да разкаже за произхода на съвременната трагедия. Той предизвиква публиката с въпросите, които поставя: Как да съживим на сцената жертвата? Как да представим насилието на сцена? Какво е емоция, истина, присъствие, артистична ангажираност? С този дълбок и интензивен спектакъл Мило Рау използва въпросите, за да определи същността на театъра като изкуство: да използва реалността като източник, без да я имитира, а спектакълът да стане истински и да доведе катарзис.
В кино-програмата акцент е модерната адаптация на Чеховата пиеса „Три сестри“, направена от Валерия Бруни Тедеши. Тя представя пред очите на зрителя суровия живот, който разрушава мечтите. Тази версия на „Три сестри“ подчертава съвременното звучене на пиесата, като същевременно остава вярна на текста на Чехов. Със своята вдъхновяваща режисура и екипността на актьорите тя удря точно там, където боли.
След като играе Обломов над сто пъти в Комеди Франсез, Гийом Галиен режисира филмова адаптация по едноименния роман на Гончаров. Използвайки извадки и от други филми, той играе със символиката на пространството – едновременно спалня, театър и кино, за да даде плът на дълбокото размишление за същността на нашия живот.
Най-вълнуващото събитие от Изложбите на фестивала е фотоизложба, посветена на красотата и поразителното присъствие на актрисата Жана Моро. Изложбата „Аз съм всички вас, които слушате“, изследва кариерата на една жена, присъствала в историята на фестивала от 1947 до 2011 г. и превъплъщавала се в най-различни роли. Тя, която омагьосва Маргьорит Дюрас и Жан Жене, и продължава дори днес да олицетворява идеала за свободната и силна жена.
Жана Моро започва кариерата си като актриса с режисьора Жан Вилар и Жерар Филип като партньор през 1947г., още ненавършила 20г. През 1951 г. решава да последва Вилар в Народния Театър във Вильорбан. До края на кариерата си, успоредно с международната си кино кариера, тя отново и отново се връща в театъра, за да защитава от сцената текстовете на Жан Жене, Мюлер и Хандке. Жана Моро почина на 31 юли 2017, а изложбата отдава чест и отбелязва годишнината от смъртта на великата актриса.
В танцовата програма може да се види „Креатур“ на Саша Валц. Този спектакъл разглежда човешкото тяло като изолирано и принадлежащо към общността. Спектакълът се основава на идеите за придобиването и загубата на власт, за мисленето за другостта и вглеждането в себе си. При посещението в бивш затвор на Щази в Берлин, Саша Валц и нейните танцьори откриват емоционални и сетивни референтни точки, по които да работят върху темата за нечовешкия затвор, който кара хората да остават винаги будни. Хореографът намеква за един свят, в който тялото се превръща в символ на борба, хванато между усещанието за затвор и чувството за свободата, която иска да се състои. Саша Валц е член на художественото ръководство на Шаубюне от 1999г. до 2004 г. Тя получава много европейски награди като посланик на изкуствата, а през 2019 г. ще стане директор на Държавния Балет на Берлин заедно с Йоханес Оман.
Раймунд Хоге дълги години е писател и драматург на Пина Бауш. Той прекарва последните 25г. в създаване на предизвикателно хореографско творчество, редуващо сола и групови спектакли, които разглеждат големи произведения в историята на танца.
„36-то Авеню Жорж Мандел“ е спектакъл, посветен на Мария Калас и нейната самота в последните години от живота й. Създаден през 2007 г., спектакълът е начин за Хоге да призове присъствието на Калас и да ни напомни за нейното изкуство и силата на образите, които тя е създала – Кармен, Норма, Тоска. На този глас, който изпълва сцената, Раймунд Хоге решава да отговори не с нещо грандиозно, а с минимализъм. Той създава деликатна зона, където музиката резонира, а гласът го води докато стане призрак на това присъствие.
Авиньон е малко красиво градче, което всяко лято се превръща във феерия и празник на изкуствата – една добра идея за запомняща се и изпълнена със смисъл почивка! Вижте го!
