„Слугините” е представлението, което те оставя по-скоро безмълвен. Дълго време след като го гледах, все сядах пред белия лист и правех опити. Исках да кажа, но нямах сигурност. Да си сигурен, че не си изпуснал някоя нишка, която разплита смисъла и тежестта на текста. Трябва да мине време, за да го разбереш. Премислиш. Оцениш. Едно магическо представление. Магическа игра. Драматичен текст. Вълшебни похвати.
Три жени на сцената – една господарка (Диана Добрева) и двете й слугини (Жорета Николова и Александра Василева). Три „женища” от съвременния български театър заедно на най-малката сцена в Народен театър. Един френски автор (Жак Жьоне) и неговата най-известна пиеса, която ни провокира да се замислим кои сме. Поставя ни пред вечните по-скоро екзистенциални отколкото социални въпроси за човешката същност.
Темата в „Слугините” е винага актуална. Неудовлетворението от същността ни. Все искаме да сме някой друг, да играем него. Липсата на смисъл. По думите на режисьорката (Диана Добрева) в пиесата е заложен проблемът как човек живее непрекъснато зависим от комплекси си. Няма стремеж към щастие, а само примирение. Собственият затвор. Свободата да сме себе си, когато вече сме се намерили. Мълчанието и потисничеството като част от робството. Примирението поради страха. Имаме ли собствено АЗ въобще? Възможно ли е то да съществува или сме все зависими от „господар”. Не се ли стараем излишно да приличаме на някой по-богат, по-умен или по-красив от нас, без да осъзнаваме колко време губим в мисли, вместо да действаме?
Сюжетът: Представлението започва, още преди публиката да се е настанила в залата. На сцената са малките близначки Миа и Ния, които бършат прах, броейки едно, две и т.н. В действието има повтаряемост. Силен режисьорски ход. Идеята, че „Слугите” са там, работейки в този дом още от деца. Времето е спряло и те са останали в него. Осветлението загасва, влизат те. На сцената се появяват двете сестри. Порасналите слугини. Надарени с красота, но вътрешно празни. По-голямата, Соланж (Жорета Николова), и Клер (Александра Василева). Двете възхваляват своята господарка. Величаят я. Имитират я. В същото време я мразят. Презират я за живота, който има тя. Тайно мечтаят да я убият. Непрекъсното кроят планове и фантазират. Репетират убийството й. Това ги спасява от скуката. Но опитите им са неуспешни. Клер е по-страхлива и глупава, Соланж е по-решителна и дръзка.
И когато си напълно навлязъл в драмата на двете сестри, на сцената се появява господарката им. Самата Диана Добрева, която с иронично-трагично-комичния си образ на Мадам внася тази най-необходима нотка в точния момент. Горда и величествена със своите претенции и маниери на луксозния живот. Пълният контраст със слугините й. Ролята на Мадам е епизодична, но много важна. Представлението завършва с малките „слугини”, които се появяват отново, както в началото, така и на финала. Оформя се една емоционално свързана композиционна рамка. Децата въздействат с уникалното си присъствие.
Сценографията изобразява стаята на Мадам. Ефектност и стил. Толкова красива, успокояваща и изящна със своята изчистеност и простота. Екрю и много бели цветя, усещането за естетика, красота и съвършенство. Кукленско и едновременно катедрално пространство, според режисьорката.
Диана Добрева е едновременно режисьор, сценограф и актриса в „Слугините”. И всичко това ѝ се получава по един красив начин. Събира в едно лудостта, гениалността и креативността си, за да докаже за пореден път, че е един талантлив творец.
Гледайте „Слугините” в Народен театър „Иван Вазов” , за да усетите тази дълбока по женски искреност. Да се развълнувате от интересната сюжетна линия и да откриете и оцените своя собствен Аз, преди да сте го загубили в мечтите да бъдете някой друг!
Постановъчен екип:
Превод: Валентин Маринов – Пело
Режисьор: Диана Добрева
Сценография и костюми: Диана Добрева
Музика: Петя Диманова
Участват: Жорета Николова, Александра Василева, Диана Добрева
