Коя е Жулиета и кой е Ромео в новия превод на Шекспир?

0
0

Александър Тонев, с когото сме ви срещали в рубрика „На театър с..“ е Ромео, а Мартина Пенева – Жулиета. Те – млади, талантливи, „излязли“ току-що (2019 г.) от класа на проф. Иван Добчев. (Страхотен клас!) След завършването ги събира една сцена – тази на Драматично-куклен театър „Константин Величков“ – Пазарджик, където са на щат. Именно там след броени дни им предстои премиера в спектакъла „Ромео и Жулиета“ по едноименната Шекспирова пиеса под режисурата Григор Антонов.

Гледахме ги съвсем скоро в един добър, добър, добър спектакъл – „Дон Кихот“ на пазарджишкия театър, под режисурата на Маргарита Младенова. Александър получава номинация за ИКАР 2021 в категория „Поддържаща мъжка роля“ за ролята си на Санчо Панса. (успех пожелаваме)

В следващите редове ще Ви срещнем на четири очи с тях, за да разкажат от първо лице за предстоящата премиера и образите, в които ще се превъплътят:

Здравейте, няма как да не започна с въпроса – какво дава, а не какво взема една такава пандемия, каквато преживяваме в момента, на вас като артисти? Какви са положителните неща, които открихте за тази една година? 

Мартина Пенева: Пандемията дава възможност на човек да остане сам със себе си. Насила ни отделиха от свръхзабързаното ни ежедневие, в което не можеш да си поемеш дъх и много лесно се губиш. Това отделяне мен ме центрира и успокои. Що се отнася до работата, пандемията дава време да задълбаеш в материята, с която се занимаваш. Текстовете, с които се срещаме като „Дон Кихот“ и „Ромео и Жулиета“, ни оживяват и думите придобиват особена тежест именно заради извънредния контекст. Преживяването на спектаклите от страна на публиката стана по-интимно. Усещането, че хората слушат внимателно и вървят с нас, ми дава повод да бъда по-истинна и да откривам повече смисъл в това, което правя.

Александър Тонев: Мисля, че това свободно време, което получихме, беше нужно. Липсата на напрежение и гонене на крайни срокове, както и възможността по-дълго време да стоиш в даден текст, да репетираш. Това бяха ползите за мен от тези локдауни.

Вие, като млади артисти, за първи път ли работите с шекспировия текст за „безсмъртната любов“?  Колко е далеч или близо до вашата същност образът на героя?

М. П.: Много важно е да се каже, че работим с най-новия превод на „Ромео и Жулиета“ на проф. Александър Шурбанов и той се поставя за първи път. Лично за мен този превод е брутален , в най-хубавия смисъл на думата. Много се доближава до оригиналния текст и всъщност се оказва, че пиесата не е само романтична, а и жестока, плътна, като живо пулсиращо месо. Още в началото на репетициите, като започнахме да четем на маса, настръхвах от силата му.

За първи път работя Шекспир професионално и за мен е голямо предизвикателство  да вляза в ролята на Жулиета. Персонажите в пиесата са цялостни личности с изградена философия за живота, в която ревностно вярват. Нещо, което тотално ни липсва на повечето от нас. Чувствам се малка до Жулиета, затова я възприех като мой учител. Казах си, че трябва да й се доверя, да я оставя да ме води. Има моменти, когато репетираме със Сашо и като че ли се случва нещо голямо. Тогава се усещам с няколко крачки по-близо до нея.

Ал. Т.: Работили сме върху Шекспир в НАТФИЗ, не „Ромео и Жулиета“ , но за мен сега е същинската ми среща с този автор. Пътят е дълъг, надявам се поне да съм напуснал дома.

– Разкажете малко повече за самия процес? През какво преминахте, какво научихте?

М. П.: Процесът ни на работа е дълъг, близо пет месеца. Имахме прекъсвания заради разболели се, включително аз и Александър Т. Но за сметка на това имаме повече време да изпробваме, да задълбаем и да се усетим.

Като започнахме репетиции, имах чувството, че никога не съм се занимавала с актьорство и че нищо не разбирам, все едно тепърва се уча да плувам. Осъзнах, че трябва много повече да се доверявам на интуицията си и на текста, да се хвърлям смело.

Ал. Т.: Процесът беше дълъг, още не е приключил, имаме още не малко работа. Аз самия бих репетирал още няколко месеца. Имахме прекъсвания, защото аз и Марти изкарахме Ковид, но това ни даде време да мислим върху пиесата. Да стоиш и да се занимаваш с такъв текст наистина е чудесно. Това може да лекува. Тук е момента да спомена, че работим по превода на Александър Шурбанов, който е съвсем нов, носи много голяма дълбочина, доближава максимално текста до оригинала и дава един по-различен поглед от този, на който ние сме свикнали.

Има ли истинска любов и може ли да твърдим, че тази между Ромео и Жулиета е такава?

М. П.: Има. Просто тази любов не се подчинява на логика и разум, просто ти се случва. И си поразен. Тя те прави силен и те осмисля.

Ал. Т.: Разбира се, че има.

Александър, ако беше на мястото на бащата на Жулиета, как би постъпил? / Мартина, ако беше на мястото на дойката, как би постъпила?

М. П.: Щях да изиграя ролята.

Ал. Т.: Няма как да знам. Тук има много силно влияние на разбиранията и порядките на живеене по това време. Ние все пак сме говорили, че това което се случва по отношение на Ромео и Жулиета и техните родители, е на базата на отчуждение родител – дете, а това се случва непрекъснато.Това е една много силна тема в пиесата.

Любима реплика на героя?

М. П.: „Не се кълни!

Или кълни се в себе си, че ти си

мой бог и идол – и тогава аз

ще ти повярвам.“

Ал. Т.: „Слугата е железен“, но падна.

Да очаква ли публиката нещо по-различно като прочит на класическата пиеса от Шекспир? Сценографията? 

М. П.: Визията на сцената е много оголена и в нея се преплитат класическото със съвременното. Има нещо аскетично и крайно в целия спектакъл.

Ал. Т.: Надявам се да има интерес към представлението. Опитали сме се да подходим честно. Не искам да издавам нищо. Каня вашите читатели да дойдат и да преценят сами.

“РОМЕО И ЖУЛИЕТА” от Уилям Шекспир
ДКТ “Константин Величков” – Пазарджик

Творчески екип:
Режисьор: Григор Антонов Музика: Христо Намлиев Сценография и костюми: Цецка Ивайлова

Участват:
Александър ТоневМартина Пенева, Нели Сиракова, Людмила Даскалова, Диана Досева, Елена Дечева, Иво Русев, Георги Керменски, Димитър Терзиев, Тодор Кайков, Тодор Танчев, Иля Пепеланов, Марио Гълъбов, Михаил Рядков, Александър Пасков, Павел Сапунджиев, Благовест Мицев, Кристиян Стоичков, Борис Върбанов

Срещите с такива млади и талантливи хора от българския театър не стигат, ето затова и един бърз

Блиц:

Чехов или Шекспир?

Мартина: Предимно Бекет.

Александър: Кофти въпрос. За сега Шекспир.

 

Ромео или Жулиета?

Мартина: Единият не може без другия.

Александър: Жулиета разбира се. Тя е мега атентатор.

 

Капулети или Монтеки?

Мартина: „От името си само отречи се,

или се закълни за мой любим

и аз не ще съм вече Капулети.“

Александър: Меркуцио.

Любов и смърт или примирение?

Мартина: Любов. С всичките й последствия.

Александър: Свобода.

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here