“Контрабасът” – лудостта и любовта на един музикант

0
0

“Публиката, затаила дъх, застива. Диригента прави знак към оркестъра. Покашляне някъде из салона. Следва второ кимване към оркестъра. Последно покашляне из последните редове и оркестъра засвирва… Финални акорди и силни овации, поклони и аплодисменти.”. Така описва един от милионите концерти с оркестъра героят на Валентин Ганев в моноспектакъла “Контрабасът” на Народен театър “Иван Вазов”.

Авторът Патрик Зюскинд казва в едно свое интервю: “Надявам се да открия толкова тясна стаичка, че да се уморя от самотата.”. В такава стая е затворил единтвения персонаж в пиесата си – музикант, който заема незабележимата позиция на “онзи с контрабаса” и това “само между другото”, както се изразява той.

Контрабасът

Останал сам със себе си в изолираната си стая, той се изправя незащитен пред всички вътрешни демони. Единственият му слушател в този аквариум, препълнен със звуци, е неговият инструмент – контрабасът. Целият насъбрал се яд в музиканта рефлектира върху четириструнния звяр – чудовището, което е виновно за нещастията, за загубеното време, за самотата и “това само между другото”, защото го обича до лудост. Tолкова, че една жена не би могла да задоволи така нуждата и страстта от музика. Всичко обаче става съвсем различно, когато от авансцената той вижда красивата певица и се влюбва. Безгласният стон на контрабаса го побърква. Чувства се изгубен сред всичките изсвирени и чути мелодии. Преди поредния концерт той се решава да изкрещи “Обичам те”. Дали ще събере смелост и ще разкъса нишката между това да бъде на сцената и това да бъде обичан?

“Контрабасът” е представление за сетивата, което дава възможност да чуете крясъка на душевните струни на един музикант.

Постановъчен екип:

Автор: Патрик Зюскинд
Превод: Ирина Илиева
Режисура: Пламен Марков
Сценография: Невена Белева
Музикално оформление: Валентин Ганев
Участва: Валентин Ганев

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here